На рождения си ден обещах, че ще напиша 180 статии за 180 дни. Не успях! Провалих се! Истината е, че между ДА и НЕ, между 1 и 0, между бяло и черно не мога да кажа, че успях на 100%. Загубих! Излъгах! Подведох теб и другите слушатели!
Ето така си говорим ние. И го правим редовно. Обаче да се фиксираш върху малката грешка, кривата стъпка или леката неувереност не е основното. Основното е посоката, пътят, наученото, преживяното, създаденото. Това са 178 статии. Написах 98.89% от предвидените статии. Не написах 1.11%. Избирам да си кажа, че съм се справил добре. Избирам да подкрепя себе си и да бъда благодарен за усилията, които положих. (Горе-долу) същите усилия полагам от 3.5 години, развивайки Свръхчовекът.
Какъв е урокът?
Урокът е:
- Разбери кое е най-важното нещо в твоя проект/живот/връзка и го прави. Фокусирай се върху него и го прави достатъчно дълго време, за да береш плодовете, когато дойде точният момент. Това не значи да не правиш нищо друго. Значи да не правиш ИЗЛИШНИ неща. В началото всички питаха защо нямам сайт? За какво ми е сайт – аз нямам слушатели?! Ако бях вложил сили и пари в това да имам сайт, резултатите нямаше да дойдат по-бързо. Просто щях да съм разфокусиран.
- Бъди смел, прави опити, допускай грешки! Нищо не те учи по-добре от грешките, които допускаш (стига да си осъзнат и да търсиш как да не ги повтаряш – т.е. какво ги е причинило и какво можеш да опиташ следващия път, когато същата ситуация ти се случи). Без куража да имам 1 супер скапан (като качество) епизод, нямаше да имам 158. Обаче уроците на Епизод 1/2/3/4 ми дадоха тооооооооолкова много безценна информация.
- Вярвай в себе си и се подкрепяй! В твоята глава живеят двама души – единият много обича да ти обяснява колко си зле. (Споко, при мен е същото..) Другият е най-добрият ти приятел. Той ти напомня защо правиш нещата, които правиш и каква е причината да си посветен на това. А това, приятелю, е най-важното нещо на Света – да напомняш на себе си защо правиш нещата. Това ще те държи концентриран върху крайния резултат, а не върху временните предизвикателства.
Животът е прекалено кратък да страдам за това, че един човек ми е казал “Не!” или че някой ми се е разсърдил, че не сме се видяли да пием бира. Моят живот е прекалено кратък, за да го инвестирам в активности, които ме карат да се чувствам зле. За това не го правя.
Знаеш, че деля нещата на две. И тези две не са добро/зло. Те са:
- нещата, които МОГА да променя;
- нещата, които НЕ МОГА да променя.
Ако ситуацията, моментът е от втория вид, не влагам енергия в него. Не страдам. Не се притеснявам. Не си блъскам главата в стената, търсейки решение на нещо, което не зависи от мен.
Ако ситуацията е от първия вид, търся хора, които имат опит, събирам информация, пробвам. Кой, ако не аз? Кога, ако не сега?
Не знам дали моите мисли имат някакъв смисъл в момента. Буквално заспивам, пишейки предвид факта, че 12 и 13 октомври бяха посветени на #hackconf и умората си казва думата. Обаче, ако това, което съм написал е ценно за теб – пиши ми! Ако е неясно, пиши ми! Ако искаш да ми пишеш за нещата от живота или каквото и да е друго нещо, за което се сещаш – от моторите до BJJ, моля те, направи го!
Днес давам ново обещание – ще продължа да пиша. Да, няма да е всеки ден, но ще пиша по-дълги неща в посоки, които ме интересуват и в които вярвам, че мога да бъда полезен – психология, маркетинг, подкасти, връзки, комуникация, книги. Нищо ново за сега, обаче се надявам да започна да добавям в процеса. Знаеш как е – няма да спра да научавам нови неща, защото човекът, който каже “Аз знам всичко!” е мъртъв. Да живеят хората, които знаят, че нищо не знаят и искат да учат.
Благодаря ти, че беше до мен, че ме държеше отговорен, че четеше, коментираше и споделяше! Благодаря ти – без теб нямаше да се справя! <3
Искрено твой и винаги на разположение,
Георги
