В гимназията играех доста баскетбол, освен футбола и волейбола. Просто бях попаднал в клас с две момчета, които владееха и обичаха играта. И тези две момчета имаха нужда от някой, който да се бори под коша. Това беше моята роля. Обичах да играя с тях и да побеждаваме заедно. В 9 клас биехме отборите на завършващите в Немската.

Спомням си първото ми докосване до NBA. „Демоните в NBA” на Майкъл Майндкрайм. Спомням си едни дъвки, като Турбо, на които имаше спортисти. Спомням си Джордан, Пипън, Родман. Спомням си ерата на Chicago Bulls. После и Space Jam. Barkley, Ewing, Bogues. След това в про-гимназията имаше някакви картички с играчи от NBA. Всички бяха луди по тях. Събрах цялата колекция.

Денис Родман на картичка NBA Fleer '96-'97

Така, наусетно, баскетболът стана нещо, което ми е интересно и което следя. Какви времена бяха – Джордан и Булс, след това – Шак и Коби. Спомням си, че някъде след гимназията изгубих интереса си. Сан Антонио, печелеше доминантно и сякаш романтиката, в която един играч прави каквото си иска да игрището и доминира, изчезна. Може би някъде там съм разбрал, че отборът е повече от играчът.

Преди около 4 години попаднах на видео на едно момче, син на един от играчите, чиито картички имах в училище – Dell Curry от Шарлот Хорнетс. Бях впечатлен. Бях МНОГО впечатлен. Това момче вкарваше от всякъде. Стрелбата му беше изумителна. Дрибълът и пасовете, сякаш от друго измерение.

И така, случайно бях попаднал в NBA точно докато една нова ера в развитието на играта се създава. Ерата на Small Ball. Ерата на стрелбата от далечно разстояние. Под далечно разбирам – метри зад линията на трите точки. Ето един пример от миналата седмица.

https://youtu.be/IsVhtFoRHW0

За да ме разбереш правилно, това е като да гледаш първите години на Тики-Така на Барселона. Или на тоталния футбол на Йохан Кройф. Различно е. Вдъхновяващо е. И неминуемо, всички започват да го правят, защото работи, освен че е красиво.
Гледайки от време на време NBA попадах и на интересен коментатор, който винаги се появяваше с цветна риза или вратовръзка.

Craig Sager и LeBron James

Даже не подозирах, че този човек се бори с раково заболяване и един ден, в края на 2016г. почина. Адски въздействащо е да видиш общност като тази на NBA да напълни интернет със съболезнования към журналист, към човек, който им е задавал въпроси след всеки мач и на всяка пресконференция.

Милиони съобщения в Twitter, изказващи съболезнования към загубен приятел

Защо ви го пиша това? Тази сутрин се събудих и сядайки да пиша, нямах никаква идея за какво. Отворих си Youtube, за да си пусна някаква музичка за фон. И ми попадна видео от един от любимите ми Youtuber-и – Mike Korzemba, в което Craig Sager е намесен в личния живот и историята на един от най-добрите защитници в лигата – Денис Родман. Казах си: „Грехота е да не разкажеш на хората за Крейг Сейгър“.

Има един цитат на героя от днешната статия, който искам да запомните. Искам да помислите над него, да си го запишете някъде, където винаги да го виждате. Искам никога да не го забравяте!

“Time is simply how you live your life.” ~Craig Sager

Искам някой ден, когато ми дойде времето, да зная, че нещата, които съм правил и човека, който съм бил, са оставили отпечатък. Така, както Craig Sager е оставил отпечатъка си върху мен.

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #26 – Check!

Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.

Последните 3 статии:

Ден #23 – Уроците на прогреса
Ден #24 – И в неработни дни ли ставаш в 5?
Ден #25 – Вашите въпроси – моите отговори (Част 1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *