“Courage is resistance to fear, mastery of fear – not absence of fear.”
Mark Twain

Продължавам със свързаните теми. Логически последователно се нарежда да пиша за куража след постоянството. Ще си кажеш: „Чакай! Куражът е преди да започнеш, как така „след постоянството?“ Да, така е. Обаче, колкото и кураж да имаш, ако ти липсва постоянство, няма да стигнеш далече. Съгласен ли си? Ако ти липсва кураж, обаче, дори и до там няма да стигнеш, просто защото изобщо няма да започнеш.

Страх и кураж не са двете страни на една монета

Страхът е това, което ни помага да останем живи. Тази му роля е фундаментална за оцеляването на човечеството. От друга страна, ако изпитваш страх да говориш пред хора (най-големият и разпространен страх в Света), това е нерационално, защото дори и да кажеш най-голямата глупост, най-лошото, което може да се случи е хората да се посмеят. Ако изпитваш страх да тестваш своята идея, защото някой ще ти се смее или ще ти каже, че не е добра (под една или друга форма), пак няма да има физически последствия върху теб.

Да, факт е, че емоционалните последствия също са неприятни – те създават или утвърждават нашите вярвания. „Да, знаех си, че ще ми се смеят!“, „Да, знаех си, че идеята ми е глупава!“, „Ето, видя ли, че не ставаш за водещ на подкаст!“. Не прави това. Не си утвърждавай в главата някакви неща, които после трудно ще изкорениш.

Истината е, че нас ни е страх от най-глупавото нещо на Света – „Какво ще си помислят другите?“ Ще го напиша пак – страх ни е, защото НЯКОЙ, МОЖЕ да си ПОМИСЛИ, че сме ПО-ГЛУПАВИ отколкото всъщност сме. Цялото изречение е предположение. [Знаеш какво мисля за предположенията. Те не са истински и ни пречат изключително много. Ако искаш да разбереш какво точно имам предвид, купи си 📚 Мигел Руиз Диаз – Четирите споразумения 📚 с промо-код SUPERHUMAN за 10% отстъпка и безплатна доставка] Как така някой друг ще определя какви сме ние? „Здравей! Аз свръхчовек ли съм?“, „Ъ? К‘во?“, „Знаеш ли дали съм свръхчовек?“, „Нямам идея какъв си. Виждаш ми се съвсем нормален!“ Никой няма твоя контекст. Никой не знае какви са твоите умения, колко време си ги създавал. Никой не знае какво обичаш да правиш. Единственият човек, пред когото си отговорен да дадеш най-доброто от себе си, си ТИ! Имай куража да кажеш на себе си „Аз искам! Аз мога!“

Добрата новина

Естествено, хората са различни и има хора, на които изобщо не им пука какво мислят другите. Спомняш ли си някой от съучениците ти в гимназията, който е имал изключително слаб успех, да му е пукало, че някой го нарича „двойкаджия или тройкаджия“. И после се чудим как този човек е станал успешен, докато ние сме се блъскали в университета за върховно висок успех и сме си скъсвали г.з. във фирми и корпорации, започвайки от най-ниското ниво, а „двойкаджията“ отдавана е успешен предприемач с няколко десетки провала, които са довели до няколко съществени успеха. Кураж = Липса на страх от провал. „Ще опитам пък каквото стане! Най-лошото, което може да стане е да загубя някакъв ресурс (пари/време).“

Този пример не е общовалиден. В никакъв случай не искам да кажа, че всички хора, които са необразовани или са имали нисък успех в училище/университета са успешни предприемачи. Това, което искам да кажа е, че тези хора са имунизирани от „данък обществено мнение“. Те правят всичко точно така, както искат, после го поправят до момента, в който то не заработи добре. И аз направих абсолютно същото, стартирайки „Свръхчовекът.“
Кой идиот ще започне да прави нещо без да има представа от него? Аз!

Започнах подкаста с:

1) една идея, идваща от нещо, което съм слушал;

2) един iPad, който ми беше подарък от игра на VISA;

3) един приятел, който разбира от създаване на музика;

4) много приятели, които за мен са успешни и видимо обичат това, което правят;

Нито съм чел как се прави подкаст. Нито съм търсил „най-добрите“ микрофони. Нито съм се информирал за шумо- и звукова-изолация на помещенията, в които записвам. Просто събрах тези четири компонента и записах първия си епизод.

Мисловният ми процес (буквално) беше следният:

1. Отдаденост: Имам желанието да създам подкаст, в който успешни, позитивни, прогресиращи хора дават пример, разказвайки своята история, за да вдъхновим и мотивираме тези, които мислят, че в България не се случва нищо хубаво;

2. Кураж: Имам смелостта да тествам няколко епизода, за да разбера дали ми харесва да правя подкаст, дали ставам за водещ, дали някой ще го слуша изобщо;

3. Компетенции: След първите 3 епизода (първоначалния тест) вече имах някакви базови умения. Повечето от тях – в следствие на грешките, които допуснах; Тестът ми струва 0 лв. Фейсбук страницата е безплатна; Техниката вече си я имах;

4. Увереност: На базата на резултатите (обективни и субективни – брой слушания и вътрешно удовлетворение и усещане към процеса) у мен се създаде увереността, че правя точно това, което искам. Game on!

Това е и една от най-любимите ми концепции на Dan Sullivan – “How to Always Increase Your Confidence” или The 4 C’s.

 

Вместо заключение

Ако искаш да станеш добър в каквото и да е, имай куража да пуснеш първия си продукт/услуга и на базата й/му, създай по-добрата версия №2. Научавай уроците в движение! Не ставай роб на перфекционизма. Това е УБИЕЦЪТ НА ВЪЗМОЖНОСТИ! Прилагай правилото на Парето – 20% от усилията дават 80% от резултатите и го погледни така: Ако пуснеш първата версия, която ти е коствала само 20% от усилията, ти вече имаш 80% готов продукт. Ако сега вложиш нови 20% за версия №2 ще имаш … точно така, 96% перфектен продукт. Как ти се струва? ДЕЙСТВАЙ! Действай още днес!

“Perfect is the enemy of good.” Voltaire

Ден #6 – Check!

Последните 3 статии:

Ден #3 – Моите 5 причини да ставам в 5
Ден #4 – Не прекъсвай редицата!
Ден #5 – Постоянството е ключът!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *