Необходимостта го налага

През почти цялата 2012г. работех в Борово. Живеейки в Слатина се налагаше ежедневно да правя 15 км. Смятал съм го. 450 лв месечно за бензин. При заплата от около 750 лв. Просто първият ми личен автомобил не беше пригоден за ежедневен. 6 цилиндъра. 150 конски сили. Далеч от градската оса. А и SPARK още ги нямаше.

Логично, потърсих други варианти. В някакво кътче на съзнанието винаги съм искал да карам мотор. Обаче реших, че преди да тествам, ще трябва да си взема скутер и да видя дали в софийското движение е толкова страшно, колкото си мислят хората.

Чакай, чакай! А градски транспорт?

Нека подходим сериозно. От Слатина (по това време) можеше да си вземеш само автобус №9, който стига до Орлов мост за около 30 минути. От там, между 8:00 и 09:30 сутринта по бул. България беше Адът. То и сега има дни, в които задръстването на кръстовището на България и Гешов да започва от НДК. Представи си тогава, когато нито трамвай №7 беше оправен и нов, нито имаше бус-лента. Абе, Адът. Сериозно!

Свободното време

Едно от нещата, които си пазя най-много е моето време. Търся всякакви начини предвижването да отнема минимално време. През май 2012г. се сдобих с една 50-кубикова червена Ямаха, бяла каска и ръкавици. Скутер.

Моят червен и много бръмчащ приятел!

За скутера няма задръствания. Той е малък и маневрен.

В сравнение с BMW-то, което „лочи“, скутерът „ближе“ бензин. Е, 3 конски сили vs. 150 конско сили. Става ясно.

Основният проблем идва, когато завали или вече е валяло. Особено с чистотата на улиците в София.

Не по-малък проблем се появи около година по-късно, когато научих по трудния начин, че не можеш да караш скутер по дънки. Как го научих това? Ами, коленете (и двете) ми се възпалиха и болката беше ужасна. Сякаш някой ми ровеше под капачките с лъжица всеки път, когато седнех на стол. Така научих един много важен урок за придвижването на 2 гуми: екипировката е по-важна от гъзарията.

Карах скутера точно 3 години. Харесваше ми. Голям багажник. Каската се събираше вътре. Или пазарът. Трафикът в София не е толкова зле. Стига да не караш по Цариградско или Околовръстното и си гледаш в огледалата, шансовете някой да те бутне не са големи. Но риск има. Качиш ли се на две гуми, риск ВИНАГИ има. И да се хлъзнеш на петно масло, да влезеш в по-голяма дупка, някой да мине на червено и да те отнесе. За това гледаш навсякъде, едновременно.

От скутер към мотор

Спомням си, че към края на лятото на 2014г. с моя най-добър приятел си говорехме за моторите и той каза нещо от рода „Винаги съм искал да пробвам.“ Можеш да се сетиш до какво доведе това. На другия ден вече се бяхме записали на уроци, които карахме всяка сутрин (в която не валеше) в 07:00. Там започнахме от 125-кубикова Ямаха и стигнахме до 650-кубиково Кавазаки.

Основните разлики между мотора и скутера са три:

  • краката ти са отстрани на мотора и за оптимален контрол е хубаво да стискаш мотора с бедра;
  • скутерът няма скорости;
  • скутерът (до 75 куб. см.) прави 80 км/ч, а моторът прави 80 км/ч само на първа скорост.

При моторите скоростите се превключват с крак, а съединителят се стиска с лявата ръка. Нещо, което е тотално различно и ново. Ако не можеш да боравиш със скорости, не можеш да караш мотор. Доста простичко.

Мигът, в който се влюбих

Спомням си първото ми каране на най-големия мотор от курсовете. Kawasaki eR6n. 650-кубиков. Двуцилиндров. Когато дадох газ и тръгнах из полигона, усетих свободата. Нямаше таван, врата и стъкла. Мотора. Аз върху него. Асфалтът под и небето над нас. В този момент взех решение, че ще си купя мотор.

Книжката

Извадихме голям късмет, защото изпитът ни беше буквално последният топъл ден за годината. Направихме едно кръгче – първо Дани, после аз и „Честито!“ Аз просто се чувствах създаден, за да карам мотор и всичко ми идваше отръки – балансът, разпределението на теглото при спиране, усещането за сцепление с леко навеждане за мотора.

Аурора

Най-изгодният момент да си купиш мотор е в края на мото-сезона. Т.е. октомври-декември. Обаче точно тогава нямах излишни средства, които да инвестирам в мотор. Няколко месеца по-късно се появи и Неда. Не си спомням какво ме накара да започна да търся първия си мотор, но ясно си спомням, че като я попитах какво мисли за желанието ми да си купя мотор, тя каза: „Коя съм аз, за да те спирам да сбъдваш мечтите си!“ Като чуеш подобно нещо, цялото притеснение изчезва. Знаеш, че си подкрепен и в тази щуротия.

Започнах да гледам, да чета и да търся. Естествено, търсех си мотор за в града и се насочих към „гол“ мотор. Naked bike. Първоначално много исках да си купя Honda Hornet. Уви, Хорнетът е като Голф при моторите. Здрав и скъп. Гледах и една Yamaha FZ-6N. Тя пък е много нова и пак, доста скъпа. И така, гледайки, търсейки попаднах на една обява за оранжево Kawasaki Z750 в Благоевград. Цената беше смешна. Звъннах на момчето, уговорихме се и дни по-късно се върнах от Благоевград ето така:

Е0010КК

Кръстих мотора Аурора. Карам го при всяка възможност, защото винаги слага усмивка на лицето ми. Карам го винаги със 100% внимание, защото 100 к.с. върху 180-килограмов мотор е като кола, която тежи 1500 кг и има 800 к.с. Да, ОСЕМСТОТИН!!!

NB! 180-килограмов мотор с две гуми не спира като 1500 кг автомобил с четири гуми. Физика!

Опасности

Хората избягват моторите от страх. И това е съвсем нормално. Ако караш без каска и паднеш, има 90%+ шанс да загинеш от удара в главата. При удар от друго превозно средство или в твърд предмет – дърво, стълб, мантинела, не си защитен освен с екипировката, която носиш. Не можеш да сравниш безопасността на колата и мотора. Несъпоставими са. Основните проблеми, които аз виждам, карайки в България са следните:

  • Его;
  • Дупки и неравности;
  • Други участници в движението;
  • Неумение.

Егото на мотора

Защо слагам егото на първо място? Защото „Каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.“ Мъжете (особено) имаме желанието да показваме колко сме велики. Да демонстрираме, че сме алфа.

Да караш бързо не е лошо и може да не е опасно, ако караш на обозначено за целта място. Да караш с 200 между колите по Цариградско е безумие.

Българските пътища

Излишно е да обяснявам, че пътищата ни не са като в Германия. Дупките и неравностите рядко са обозначени. Рязкото спиране при моторите е безумно трудно. На мокро и на студен асфалт е невъзможно. Не е като да натиснеш спирачките на колелото и да сложиш краката встрани. Не можеш да сложиш крака встрани с мотор, който тежи 200 кг и се движи с над 100.

Ако шофирате, вероятно сте минавали по АМ „Хемус“ при Жерково преди Витиня. Там магистралата има свивания на асфалта и с мотора буквално подскачаш по тях със скорост от около 80-100 км/ч. Ужасно е!

Следейки мото-групите и новините за катастрофирали колеги, установявам, че вината никога не е само на едната страна. Всяка катастрофа е комбинация от „случайности“. Караш бързо. Шофьорът на колата не си поглежда огледалото. Решава да прави обратен. Вече обясних защо не можеш да спреш, така както с кола. Мотор се кара с поглед в бъдещето. Поне 30-60 секунди напред във времето. Малко като в книга-игра: „Какво ще направиш, ако колата която приближаваш, започне изпреварване?“ Ако не си се подготвил предварително е много възможно да не успееш да направиш нищо. „Извинявай, не те видях!“ тук не върши работа. Няма “Fender Bender“ (в превод „лека катастрофа между две коли“). Падането може да е само веднъж.

Неумението

Ако не можеш да караш, инвестирай в курсове, в обучения. Не разбирам изобщо хората, които карат без книжки. Не разбирам следната реплика: „цял живот съм карал мотори“. Това е безотговорно – и към теб и твоя живот, и към другите участници в движението.

Опасно е! For real!

Да караш мотор е опасно. Във всеки миг, в който си мислиш, че не е опасно и няма какво да се случи, опасността нараства. Във всеки миг, в който вярваш, че си безсмъртен или безстрашен, излагаш себе си и някой друг на риск.

Никога няма да забравя една случка през 2016г. Тръгвам си от офиса на Луфтханза на летището и карам през Дружба към офис на Еконт. С излизането от паркинга, закапва летен дъжд. Дребен, лек дъждец. Подминавам Искърско шосе и буквално на следващото кръстовище, преминавам през легнал полицай с около 30-40 км/ч. На 20 метра от мен, дядо на видима възраст от 80+ решава да пресича без изобщо да погледне. Аз натискам спирачките (обикновено натискам и двете) и усещам как моторът започва да се усуква и си казвам на ум: „Това беше. Ще падам.“ В опита си да го овладея натискам клаксона, опитвам всячески да запазя баланс. В един момент, моторът просто се „изправи“ (т.е. центрира се напред). Просто му бях подал газ с дясната ръка и той беше намерил сцепление, за да ускори леко. Казах си: „Ще трябва да мина пред дядото.“ И минах. Буквално на една крачка пред него. Той не вдигна поглед. Сякаш нищо нямаше значение. Беше страшно. Разтреперващо. Студена пот ме обля. Аз бях виновен за тази ситуация. Да, карах бавно. Да, той не погледна. Но не бях погледнал в бъдещето. Това е моята отговорност. Благодарен съм, че не се случи най-лошото – да го ударя, да го контузя, да … !

Сега, когато наближа пешеходна пътека, винаги намалявам докато не се огледам от двете й страни. Сега, когато заръми, карам колкото да се движа. Сега търся дядото на всеки светофар, кръстовище и пешеходна пътека. Гледам в бъдещето, за да не го срещна никога повече.

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #21 – Check!

Последните 3 статии:

Ден #18 – Денят на Форум КЛЮЧ
Ден #19 – Денят след Форум КЛЮЧ
Ден #20 – Книгата, която слушам в момента (Април)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *