Не шофирай бързо! Шофирай умно!

Не зная дали и от кога следиш статиите и подкаста, но преди една година се реших и си направих лазерна корекция на зрението. Направих си LASIC във Варна като избрах болницата, тъй като мои приятели си бяха правили корекции на същото място. Също така ме запознаха с лекар, офталмолог, който работеше в клиниката, който ми разясни всичко. Да, както на теб ти е важно да получаваш проверена информация, това важи и за мен. 

Та, днес ми беше годишният “технически” преглед. За целта вчера тръгнах за Варна с кола и днес се върнах. Общо 1000 км +/- 10 км с обикалянето. Минах през Велико Търново и в двете посоки поради три причини:

  1. Пътят е по-кратък;
  2. Познавам го отлично;
  3. Не ми се кара с 90 км/ч за цели 40 км между Чирпан и Стара Загора.

Сега, пишейки поредната статия имам някои мисли, които бих искал да споделя с теб и които вярвам, че ще направят шофирането ти една идея по-добро, по-безопасно и по-осъзнато. 

  1. Най-важното нещо след като вече сме се научили да оперираме с моторното-превозно средство е НАБЛЮДЕНИЕТО! Повечето от проблемите на пътя идват от недостатъчно информация, събрана предварително. Ще дам пример: Когато се подготвям да изпреваря камион или друго по-масивно превозно средство, което се движи значително по-бавно, не е необходимо да гледам винаги и единствено от лявата му страна. Ако наближава десен завой мога да оставя малко дистанция и да “погледна” между камиона и завоя, за да видя дали предстои място за изпреварване и/или дали идва друго превозно средство. Или втори пример: Докато се прибирахме от с. Кърпачево с Неда след Гергьовден, минавайки по пътя между гр. Левски и гр. Ловеч зад един храст забелязах, че нещо се раздвижи. Веднага отнех газта и очаквах нещо да изскочи на пътя. Буквално 2-3 секунди по-късно, на пътя изскочи сърна и притича. Да, надали щях да ударя сърната, тъй като не карах особено бързо, но Неда се стресна. Представи си, ако се бях стреснал аз. Как ли бих реагирал на мокрия път? Ами, ако нямах дългогодишен опит зад волана? Събирането на информация от наблюдение е фундамент за навременна реакция при почти всички ситуации. Ако караш зад камион, пълен с пръст и камъни, намали. Изчакай достатъчно дълга права, където можеш да изпревариш без да караш в близост до падащите камъчета и евентуално да останеш с напукано стъкло, фар, мигач или дент на бронята/капака/калника. 
  2. Избери си темпо и карай в него. Какво значи това? Има водачи, които дават газ до 120-130-140 и после отпускат педала на газта. Съответно, колата намалява своята скорост до към 80-90 и те повтарят упражнението – газ, без газ, гаааааз, без газ, гааааааааааз, без газ. Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО дразнещо поведение на пътя. Поддържането на една скорост – било то 80-90-100, позволява на другите да се приспособят и да преценят дали да те изпреварят или да карат след теб, защото твоето темпо им допада и те се чувстват спокойни, водени от теб. Да, енергията се предава. На пътя също. Как се научих да карам с темпо? Във всяко излизане от София се стараех да избера някаква скорост и да правя така, че стрелката на скоростомера да показва една и съща скорост при придвижване в сходни условия – например, между Пазарджик и Пловдив избери да караш със 130. Точно. Ускорявай само, когато е необходимо да изпревариш малко по-бързо или с други думи – съобразено с условията, които изискват промяна на скоростта. Ако имаш круз-контрол, използвай го с едно условие: когато движението го позволява. В неделя следобед, прибирайки се от морето през лятото, не е ОК да караш на темпомат.
  3. Когато ускоряваш, ускорявай бавно. Когато намаляваш скоростта си, започни с отпускане на педала на газта и после нежно натискай спирачката доколкото е необходимо. Има хора които мразят да ги лашкат. Има и шофьори, които изобщо не се съобразяват с това лашкане напред-назад, което е в следствие на грубо боравене с двата педала. Аз мразя да ме лашкат. Без значение дали съм в такси или в колата с баща ми. Лашкането е свързано с грешна преценка и с нервност. И двете не са много добри спътници извън града. Знаеш какво мисля за емоциите – те никога не са добър съветник. Нужна им е щипка разум и рационалност. Особено, когато става дума за живота ти и този на хората, които пътуват с теб. 

Обичам да шофирам. Винаги съм вярвал, че съм добър в това. Че ми идва отвътре. Не всеки се чувства така. Не е нужно да се насилваш, ако за теб шофирането е просто придвижване между две точки. Стига да е безопасно и комфортно за всички, разбира се. <3 

 

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!

Искаш да станеш част от Свръхчовешко общество, където да черпиш опит, знания и вдъхновение?

Искаш да получаваш по имейл ексклузивни интервюта и полезни съвети от гостите на подкаста?

More Articles for You

178 от 180 – Краят на приключението!

На рождения си ден обещах, че ще напиша 180 статии за 180 дни. Не успях! Провалих се! Истината е, че …

Ден предпоследен…

Предпоследен? Как така? Минаха 6 месеца откакто обещах, че ще пиша всеки ден. И това се случи. Всеки ден, с …

Промяната с Християн Стоилков

Освен всички останали прекрасни неща, които се случиха вчера, взех участие и в едно интервю. Даже с видео. Днес успях …

Днес е денят!

Днес е денят. Денят, който никога не съм чакал и който дойде сам. Денят към който никога не съм се …

Разликата между заетост и продуктивност

В дни като този (както и предишните два) се замислям за всички тези хора, които обикалят офисите, говорейки по телефона …

Кариера в радиото – Старт!

Преди две години, докато бях в Хамбург, моят ментор ми беше дал един списък с дейности, които биха могли да …

Facebook
Twitter
LinkedIn