Днес се навършват 33 години откакто моята прекрасна майка, Петя, ме е родила в Майчин Дом в София. Не знам дали това е причината, но днес, за първи път се събуждам в 04:00, защото имам нещо за казване. Или поне така си мисля.

Вътрешният диалог

Откакто напуснах Lufthansa Technik Hamburg в края на май 2018г. в главата ми неколкократно се появяваха следните мисли „Никъде не си стигнал! Защо напусна?“, „Можеше да останеш още една година, всичко си беше супер в Германия – парички, работа, колеги, приятели, прелиташе си до София, когато ти се иска!“ И въпреки тези мисли, истината е, че никога не съм бил по-сигурен в това къде искам да се намирам и какво искам да правя.

Това, което ме събуди тази сутрин беше именно усещането, че не правя достатъчно… Сякаш не давам всичко от себе си. Удобно се „крия“ зад отговора на въпроса „Кое е това нещо, което като го направиш, всичко останало ще стане по-лесно или изцяло ненужно?“ с отговор: „Нов епизод всеки вторник!“ Е, да, ама не!

От повече от година сайтът ми „пустее“. Няма статии за епизодите, няма блог, в който си размишлявам над наученото, прочетеното и събитията, които посещавам, няма рубриките, които искам да има и всичко това, не защото няма какво да напиша, а защото ме мързи. Защото съм огромен мързел! Защото отлагам с дни, седмици и месеци и после си казвам „Ем, то това не е важно!“ Истината е, че Е ВАЖНО! Важно е да има писмено съдържание. Важно е за мен, важно е за теб, важно е за всички! За тези 33 години съм се научил как да минавам по линията на най-малкото съпротивление и ако не се опитам да реша проблема сега, неминуемо ще се издъня – пред себе си, пред Неда, пред теб! Мързелът е убиец на възможности, но на мен ми писна да го толерирам.

Това, че сайтът ми пустее не е краят на Света. Но пък е изключително показателно за отношението ми. Да, до преди година ходех на работа (което си е оправдание) и нямах достатъчно време (още едно клиширано оправдание).

Момент! Ще задам няколко въпроса на себе си и ще им отговоря:

Въпрос: „Защо не пишеш статии?“

Отговор: „Защото не мога да пиша!“

Въпрос: „Кой ти каза, че не можеш?“

Отговор: „Никой. Аз си знам, че не мога.“

Въпрос: „Но ти си писал преди, какво се промени?“

Отговор: „Страх ме е от обратната връзка на читателя/слушателя!“

Въпрос: „Като записваш и излъчваш епизодите страх ли те е от обратната връзка на слушателя?“

Отговор: „Не.“

Въпрос: „Какво те кара да се притесняваш от обратната връзка на читателя?“

Отговор: „Искам да мога да пиша по-добре.“

Въпрос: „Как можеш да се научиш да пишеш по-добре?“

Отговор: „Като пиша.“

chess-mate-image

Цел

Целта, която поставям пред себе си е да напиша и кача в Свръхчовекът.бг поне 180 статии до 1 октомври 2019г. Петър Нефтелимов ми беше написал преди няколко месеца „Грях е да имаш сайт, а да не го използваш!“ Да, Пепи, грях е. Спрямо Ваня и Коцето от Fundamental Studio, които направиха сайта, спрямо Superhosting.bg, които вече втора година ми дават хостинг и подкрепят проекта, спрямо мен и това, за което говоря в подкаста и най-вече, спрямо хората, които слушат, споделят и ми вярват, че правя всичко това, за което говоря.

Браян Трейси и Джеймс Клиър ме посъветваха 

Преди да седна да пиша си дочетох „Изяж жабата“ на Браян Трейси. Нямам никаква идея, защо не съм я прочел по-рано, при условие, че имам изключително голям проблем именно в това да планирам как да „изяждам най-голямата и грозна жаба“ (поне нея) всеки ден. И тук не говоря само за писането.
„Atomic Habits” на James Clear съм я слушал веднъж. Сега я слушам пак докато бръмча с мотора и миналата седмица чух нещо, което отекна в съзнанието ми и сега, докато пиша, то се върна: „None of this is to say that goals are useless. However, I’ve found that goals are good for planning your progress and systems are good for actually making progress.“ [„Нямам предвид, че целите са безполезни. Обаче, съм установил, че целите работят добре за планиране на прогреса, а системите работят добре за осъществяване на прогрес.“]

Системата, която създавам днес (3 април 2019г.) е изключително проста:

  • Непосредствено след като си измия зъбите сутрин, ще сядам да пиша и няма да ставам от компютъра докато не напиша поне една страница с текст. (От сега се извинявам за качеството на написаното, но ако слушаш Свръхчовекът от самото начало, знаеш, че това е моят начин – пробвам, уча, пробвам пак, уча, пробвам отново, уча и така докато не стана наистина добър. Не, че съм станал Larry King или Joe Rogan, но се движа напред и това е абсолютно достатъчно!)
  • След това ще продължавам с другите планирани дейности за деня.

Темите на статиите ще бъдат – стари и нови епизоди, книги, гости, събития, физическо и ментално здраве, спорт и всичко друго, което ме интересува и което споменавам в епизодите.

Обещанието
 

Днес, на рождения си ден, ти обещавам (ако изобщо някой чете тази статия), че всеки ден през следващата година, АБСОЛЮТНО ВСЕКИ ДЕН, ще пиша нова статия. Статията ще е минимум една страничка, а ако пропусна един ден, на следващия ден ще пиша ПЕТ!
 
Ден №1 – Check!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *