” Когато не знаеш какво да кажеш, разкажи на другите как се чувстваш!” Г.

Вчера беше един от най-зареждащите дни в живота ми. Получих много честитки – и в социалните медии, и по телефона, и на живо. Доста хора писаха под първата статия, за да ми споделят как ги е накарала тя да се почувстват, за да ме подкрепят, за да ме окуражат. И ето ме днес пак пиша. Точно както обещах.

Събуждайки се тази сутрин дълго мислех за какво точно ще пиша и се спрях върху един изключително личен момент от снощното събиране с най-близките ми хора – момента на благодарност и признателност към хората, които споделиха тази вечер с мен. Както съм казвал десетки пъти в подкаста – За мен благодарността е ключът към щастието!

Животът е прекрасен!

Georgi's quote

Един от най-докосващите Коледни филми беше източник на моето вдъхновение докато се чудех какво да кажа, за да благодаря на хората, които станаха част от моя празник. Докато съм си „цъкал“ из Фейсбук през деня, този цитат ми направи впечатление и когато се зачудих какво да кажа, той изплува от съзнанието ми. [Ако случайно не сте гледали „It’s a Wonderful Life”, отделете си време за него. Въпреки, че е черно-бял, той ще „подчертае“ колко цветен всъщност е животът ви.]

„Нито един човек, който има приятели, не е провал.“

Точно това казах, защото го чувствах.

През 2015г. не познавах част от хората, които бяха до мен снощи. Тепърва опознавах себе си, навлизайки в 30-те си години. Другата част са хората, които са били до мен в най-трудните ми моменти и аз съм бил до тях, когато те са имали нужда. Живот е някакво приключенско пътешествие, непрекъснато движение в посоката, която човек е избрал и следва. Както при всяко движение, понякога има хора, които остават по-назад, защото не искат и не търсят как да променят, подобрят и развият себе си. И това е ОК. Това е техният избор. Разбира се, по пътя срещаш и нови хора, опознаваш ги, разбираш че и те са тръгнали точно натам, накъдето и ти. Учиш от тях, те учат от теб. Помагате си, подкрепяте се и заедно празнувате успехите и рождените си дни.

Уроците за писането до тук

Една от трудностите е, че не винаги знам какво да кажа, как да го кажа и дали това, което се опитвам да кажа изобщо има смисъл. От друга страна мозъкът ми, като един бесен тийнейджър, тази сутрин изпрати следните послания, някои от които игнорирах, но другите не успях: „Провери си фейсбука!“, „Я разгледай Инстаграм, май вчера имаше нотификация.“, „Дали имаш някакви мейли, които не си видял?“, „Имаш 6 нотификации в Twitter – какво става?!“, „О, вчера пропусна да изгледаш NBA Top 10 в Youtube.“ Въпреки това вече имам една страничка. И съм доволен. И съм благодарен.

  • Първа трудност: Определяне на послание. “Какво искаш да кажеш?”
  • Втора трудност: Разсейване.

Ден №2 – Check!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *