След вчерашната статия, в която си поисках мнение и теми, над които да пиша, Марин Митев ми писа следното: “Според мен наистина ценно би било да споделиш неща от най-интересните книги, които си чел.” Днес ще пиша именно за това. Благодаря ти, Марине!

Корица на книгата Трите въпроса от Хорхе Букай
Ще започна от първата книга за личностно развитие, която съм чел – “Трите въпроса” на Хорхе Букай. Беше ми подарена от моя приятел Стефан Кинов още през 2012г. Това се случи малко преди най-трудния период в живота ми. Нито знаех какво е личностно развитие, нито изобщо бях разсъждавал над нещата свързани с живота, който живея. Просто си правех нещата, които ми харесваха и с които се чувствах добре. Карах си колата, ходех на работа, играех футбол, прекарвах време с приятелката си. Дори живеехме заедно. В тези години тотално бях спрял да чета книги. Ако мога да го опиша, поглеждайки назад – някакси си живурках ден за ден. Да, бях щастлив. Да, всичко си ми беше наред. Обаче нямах никаква цел. Не виждах нищо отвъд идния уикенд.
 
По някое време в късната пролет на 2012г. се разделих с приятелката си. Един ден, докато се разхождахме просто почувствах, че за да бъдем заедно за дълго време напред, трябва да се променим. И двамата. Но не можех да искам такова нещо от нея. Никога не съм искал от другите да се променят. Това не е мое право. Изборът е техен. Те са такива, каквито са. Каквито детството, средата, като цяло – животът ги е създал. Въпреки, че обратното са го искали от мен многократно.
 
След като се разделихме, прекарвайки повече време сам, попаднах на книгата, която си чакаше на моето шкафче, в моята си стая, на семейното жилище. Отворих я и започнах да чета.
 
“Трите въпроса” е разделена в три части: Кой съм? Накъде отивам? С кого?
 
Първата част, според мен, е фундаментална. До този момент никой не ми беше говорил за това, че щастието идва отвътре. Че щастието е ти самият да си отговорен за щастието.
 
стр.63 от книгата на Хорхе Букай-Трите въпроса
Много пъти съм говорил за това, че за да имаш качествена връзка, двамата души в нея не трябва да търсят половинки, а да бъдат щастливи с цялото, което са. И двете цели, на които им е приятно да бъдат заедно и които гледат в една посока, да се движат в синергия, в разбирателство.
 
Обратният пример е с чашата. “Искам да си намеря приятелка, за да я направя щастлива и аз да бъда щастлив!” Истината е, че от празната си чашка не можеш да прелееш на никого. За да дадеш, трябва да имаш. За да дадеш спокойствие, разбирателство, внимание, е нужно да имаш. В противен случай един от двамата живее като паразит във връзката. В противен случай е много възможно (разбира се, че има изключения) да прехвърляш несигурността си, трудностите, стреса, които имаш, опитвайки се да живееш живота извън връзката – работа, родители, приятелства, вътре в нея. “Вътре”, където трябва да е чисто, спокойно и щастливо. “Вътре”, където се изгражда, а не – където се дели!
 
Та, най-интересното, Marin Mitev, е свързано с факта, че аз тези неща си ги мислех преди да прочета книгата. Имах някакви “усещания”, че не е ОК човек да се променя спрямо изискванията на другите. И както си четях ми просветна за първи път в живота – “Георги, напълно ОК е да бъдеш себе си!” Това промени много неща. Промени цялостно живота ми.
 

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай! 

Искаш да станеш част от Свръхчовешко общество, където да черпиш опит, знания и вдъхновение?

Искаш да получаваш по имейл ексклузивни интервюта и полезни съвети от гостите на подкаста?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *