“The greatest enemy of knowledge is not ignorance; it is the illusion of knowledge.” ~Stephen Hawking

Моят колега от SoftUni Digital, Ники, зачеркна интересна тема в коментара под вчерашната статия „Благодарността ще промени живота ти!“, а именно това, че всички имаме какво да научим. Той визираше моя коментар, че Краси и Ели от Майко Мила са постигнали доста повече от мен и имам много да уча от тях. Всъщност, изобщо нямах намерение да омаловажавам това, което аз съм постигнал или съм. Просто смятам, че отвореното съзнание и желанието ми да разбера и/или науча нещо от хората, които са прогресивни в една или друга сфера, е задължително. Дори и несъгласието може да ме научи на нещо, ако не съм въведен в заблуда от егото си. В общия случай, несъгласието идва от тотално различни контекст или липсваща информация.

Как така?

Представи си, че си седнал на квадратна маса със зар в средата й. Там си с още трима приятели. Всеки от вас вижда различна страна на този зар. Възникването на спор е възможно. Зарът има 6 страни. Обаче зарът може да е фалшив и да страните да са 2 по 2 еднакви. Дори може всички страни да са еднакви. Докато не събереш информация, на която да се довериш, няма как си категоричен. Проблемът идва в момента, в който без да провериш твоята хипотеза си кажеш: „Аз това го знам – зарче! Ако виждам 1, ти виждаш 6.“ Дори няма нужда да го казваш на другите. Ти просто се затваряш в съзнанието си, защото си виждал и си играл с хиляди зарчета. Правиш предположение, което буквално затваря съзнанието ти! [За предположенията вече говорих в тази статия] Това е краят.

Какво ми помага на мен?

Когато попадна в спор се старая да се „дистанцирам“ от проблема. Т.е. да взема неемоционално решение, въпреки че тялото ми е във Fight or Flight режим [Бий се или Бягай!] Това са двете най-естествени реакции: „Абе, що не си гледаш работата!“ последвано от напускане на „сражението“ и „Майната ти! Нищо не разбираш! Чакай да ти обясня колко си глупав.“ В спора не се ражда истината. В спора се ражда конфликт, който може да направи бъдещите ти срещи с този човек непоносими и нежелани. А човекът може да е майка ти, баща ти, най-добрият ти приятел или друг, на когото държиш.

Първото нещо, което аз правя е да се опитам да разбера гледната точка на човека, за да съм сигурен, че има предвид точно това, което съм си помислил първоначално. Мога да помоля да ми обясни отново и без да го прекъсвам му задавам му уточняващи въпроси, които имат за цел да създадат по-пълна картинка в съзнанието ми на неговата гледна точка.

След това, ако се налага, насочвам въпросите към себе си: „Какво ме провокира в този човек или в неговата позиция?“, „Възможно ли е да правя предположение за нещо, в което не съм сигурен?“, „Възможно ли е да се заблуждавам или някой да знае повече от мен по темата?“.

Животът изпраща уроци под всякакви форми

Моето вярване е, че животът е пъзел и съзнанието ежедневно работи, за да го нареди. Нещата, които най-много ми помагат да си „наредя пъзела“ са:

1. Опитвам нови неща и събирам гледни точки: да чета, да слушам аудио-книги и подкасти, да пиша статии, да участвам в обучения и семинари, да общувам в качествена и развиваща се среда;

2. Задавам си повече въпроси, когато чуя нещо ново, различно или нужно: „Има ли как да адаптирам това към себе си или Свръхчовекът и да го използвам?“ [Точно така ми дойде страхотна идея миналата събота на едно събитие.]

3. Когато нещо не се получи, започвам да търся урока – това, което трябва да науча, за да не се повтори резултатът.

4. Не използвам следното изречение: “АЗ ТОВА ГО ЗНАМ!” Дори не си го помислям.

„Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.“
~ Алберт Айнщайн

Ден #10 – Check!

 

 

Последните 3 статии:

Ден #7 – Свръхчовекът has a new Patreon
Ден #8 – Моите 3 начина да се движа напред
Ден #9 – Благодарността ще промени живота ти!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *