Какво ново?

В тези 18 дни от началото на моето Предизвикателство съм слушал основно Stillness медитацията. Това ме накара да се замисля за влиянието на тишината върху съзнанието ми, както и въздействието на думите върху него. Особено на думите, идващи отвън – дали от книги, подкасти или други хора.

Имайки това предвид, усещам медитацията като перфектното слушане. Слушане на:

  1. Дишането.
  2. Мислите.
  3. Сърцето.
  4. Ставите и мускулите.
  5. Допирните точки с материалния свят – д-то, стъпалата.

Отделяйки време да слушам, откривам нови неща, нови усещания – за тялото и ума си. Откривам идеи, откривам пространство за мислене и спокойствие, откривам и болежки или някакви проявления на тялото ми, за които е хубаво да се погрижа или поне да продължа да наблюдавам.

Защо за мен е важно да слушам?

Започвайки подкаста, исках и аз да говоря. Не само моят гост. Да, той е основната фигура в интервюто, но все пак ми се искаше и аз “да изглеждам умен”. Не след дълго установих, че единствено Егото ми иска да “изглеждам умен”. Аз не искам да изглеждам умен. Аз знам, че съм умен. Това е моята идентичност. Искам да изглеждам заинтересован и да слушам внимателно – както гостите си, така и партньора си. И ако в началото стремежа към това да изглеждам заинтересован и стремежа към слушане, а не към говорене да беше труден, то след известно време ползите от слушането започнаха ясно да се открояват. Хората излизаха от разговорите ни усмихнати, щастливи, “разтоварени” от интересни истории и размишления. А тези размишления и истории се пораждаха от моето внимателно слушане.

Ето малко от моите си идеи за по-качествено слушане:

  • старая се да следя енергията на госта във връзка с това, за което разказва – ако е ентусиазиран, търся как да продължа темата или да го попитам нещо по темата, което да го накара да говори по-дълго за това, което го зарежда;
  • старая се да маркирам в съзнанието си (или да запиша) думи, които носят емоции и чувства в себе си – успех, провал, страдание, трудност, предизвикателство, урок. Въз основа на тези думи задавам следващия или някой от следващите си въпроси;
  • старая се да има контакт с очи и да показвам с тялото си чрез поклащане на главата или друг жест, че слушам внимателно;
  • старая се да правя обобщения, за да се уверя, че съм разбрал правилно;
  • старая се да мълча или ако искам да кажа нещо, да бъда кратък;

Всички тези неща са просто идеи и не са магическа формула, а последното ми е най-трудно.


Mесечен бюлетин.
Абонирай се и получи достъп до РЕГИСТЪРА – всички споделени книги и полезни ресурси на едно място. ВСЕКИ МЕСЕЦ ексклузивни блиц-интервюта с гости от подкаста и топ прозрения! ☞

Цитат на деня

Most people do not listen with the intent to understand; they listen with the intent to reply.~ Steven Covey

Естествено, че цитатът, който съм избрал е на Стивън Кови, но той разкрива перфектно смисъла зад моите твърдения по-горе. Да, важни сме. Важни сме за себе си. Обаче не живеем сами на този Свят и е важно да изграждаме качествени, дълбоки, смислени отношения с другите – с партньора си, с децата си, с колегите си, с родителите си. Някакси виждам как за мен всичко се нареди в момента, в който започнах да говоря по-малко и да слушам повече. Помисли си дали някога, някой ти е казвал, че говориш повече. Получавал ли си такава обратна връзка? Има ли някакви външни индикации, че не слушаш достатъчно? Ако е така, значи си като мен. Само, че не го осъзнавах. Откакто започнах да слушам, живея по-щастлив живот. Опитай!   

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!


Подкрепи Свръхчовекът и стани част от нашето Свръхчовешко общество ☞

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *