Георги Ненов5:10
Много е важно за мен днес статията да бъде написана максимално бързо, за да си довърша подготовката за събитието днес. Целта ми, обаче не е да претупвам статията или да кажа нищо. Вие ще кажете какво е излязло накрая. Та, 5:10 е, вече пиша. Колкото по-често ставам в 5, толкова по-лесно става. Дори и да не успея да си легна в 22:00, в 5:00 мозъкът ми вече е буден. Ето това е силата на навиците.
Георги, притесняваш ли се?
О, да! Разбира се, че има притеснение. То е част от всяко събитие. При мен самото притеснение не идва от това, че ще говоря пред 300-400 човека. Идва от възможността да не дам успея да дам най-доброто от себе си. Тук не говоря за перфекционизъм, а за увереност.
“If you are failing to prepare, you are preparing to fail.” ~Bejamin Franklin
Този цитат ми е любим и то именно, защото понякога, както и сега, си подценявам подготовката. Още, когато Сашо ми каза, че съм номиниран и е възможно да ме изберат си казвам: „Георги, това е твоето събитие. Ще разцепиш на сцената. Започваш да се подготвяш веднага, след като ти потвърдят. Имаш поне 4 месеца. Направо супер!“ Нужно ли е да ви казвам, че не стана баш така.
“The Panic Monster is dormant most of the time, but he suddenly wakes up when a deadline gets too close or when there’s danger of public embarrassment, a career disaster, or some other scary consequence.” ~Tim Urban
Tim Urban, би му мяуката, човек, защо си толкова прав?
Та, стана тя каквато стана. Ако вече имате билет и ще дойдете довечера, спокойно, презентацията ми е готова. Panic Monster always gets the work done!
Въпросът е: „Трябва ли да се стига до там?“
За себе си установих, че има някаква причина да чакам последния момент и тя е свързана с автентичността и актуалността на това, което искам да кажа. (Само на мен ли ми звучи ли като тъпо извинение?) Т.е. ако съм изразил правилно това, което искам да разберете, по-скоро в момента се притеснявам да не се отплесна или да пропусна някой от ключовите си моменти, криейки се зад собствената си увереност, че дори и съвсем неподготвен да изляза, имам толкова много за казване. Мяука му стара, това са 130 истории – коя от коя по-интересни, по-вдъхновяващи и ценни! Отговорът на въпроса „Трябва ли да се стига до там?“ винаги е „ДА“, защото в противен случай урокът е ненаучен. А ненаученият урок бива изпращан отново и отново докато …
- Не станем супер добри в това да си повтаряме грешките и това спре да ни прави впечатление.
- Не го научим.
Вместо финал
Една страничка – Check! 5:40 – Check! Нямам време да разсъждавам повече. Ще се опитам да развия теорията в следващите дни, ако ми идва нещо след самото събитие. Чакам те днес в Театро. Ела да си вземеш идея!
Само ще оставя това тук:
Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!
Ден #18 – Check!
Последните 3 статии: