Опа!

Преди КЛЮЧ ми казаха: „Като излезеш на сцената няма да виждаш хората“. „Да, бе, да!“ – мислех си аз.

Излизам аз… Виждам само първия ред. Опа!

Преди КЛЮЧ си мислех: „Ей, каква презентация съм подготвил. Истории да искаш. Ясни послания. Точно 12 минутки четене. Перфектно ще вляза в 15 минути на сцената.“ Излизам аз и докато си направя интрото, вече са минали 7. Опа!

За очакванията

Вчера, съвсем за малко, щях да стана жертва на собствените си очаквания. Въпреки, че имах уникална подкрепа от Сашо, Милена и другите помощници от Фондация 42. Въпреки, че имах подкрепата и усмивките на всички Свръхчовеци – Христо, Мая, Вики, Юлия, Ива, Боян, Николета. Въпреки, че имах Неда и майка си в залата. Въпреки, че когато попитах колко от присъстващите в залата са слушали Свръхчовекът … изтръпнах! Поне 50% от ръцете се вдигнаха високо. Толкова високо бяха и моите очаквания към мен самия.

Очаквания - високо, колкото ръцете на хората в залата!

Забележителното в тази част е, че очакванията се породиха от нещо, което се старая да развивам в последните 19 дни, включително и днес. Това е писането. Бях написал толкова добре всичко, което искам да кажа, че цялото притеснение се породи от въпроса „Ще успея ли да кажа всичко и то по начина, по който съм го написал?“, както и от възможността да пропусна нещо.

Сега, гледайки текста с това, което исках да кажа … май не съм се справил крайно зле. След събитието няколко човека дойдоха да си говорят с мен, няколко човека ми писаха, дори Боян написа във Фейсбук, че сме Nail-нали презентациите си. И имейл си имам от Сашо, че съм се справил. Май, май въпреки цялото притеснение и всички очаквания се справих добре.

"Вашата среда е вашата най-голяма стойност"

Какъв е урокът?

Урокът е, че в последните 3 години съм развил умението да казвам точно това, което мисля в дадения момент и да се придържам в някакви рамки ми действа ограничаващо, създава ми вътрешни очаквания и притеснения. Налага се да гледам в пода, за да си спомня, вместо да гледам напред – за да кажа и покажа с присъствието, енергията и усмивката си. А това, може да бъде много по-важно. Ще го знам за следващия път. Обещавам на себе си. Обещавам и на теб, който следиш и четеш какво пиша през последните 19 дни и който, ще чете поне още 160 дни. Благодаря ти! Благодаря и на себе си, че всеки ден спазвам своето обещание пред себе си и пред теб!

Точно толкова широко усмихнат искам да бъда след и по време на всяка презентация за напред! <3

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #19 – Check!

Последните 3 статии:

Ден #16 – Вината – слонът в стаята (Част 2)
Ден #17 – Защо не мога да слушам аудио-книги и подкасти?
Ден #18 – Денят на Форум КЛЮЧ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *