Този уикенд с Неда и нейни приятели сме в Габровския балкан на гости. Мястото е магическо, тихо, спокойно, зелено и в следствие на предишното – вечер има много комари. Според нашия домакин и свръхчовек (#ЕПИЗОД055) Жорката, къщата е строена преди 120 години. Наскоро е ремонтирана и осъвременена като възрожденският й стил е съхранен.

Единственият проблем, който виждам е, че телефонна мрежа няма, а безжичният интернет едва крета

Особено на двора, в беседката на сянка, където се намирам в момента. И това ме накара да се замисля, да си спомня моето детство и къщите в Бенково, Писарево и Байлово, където нямаше интернет, че даже и телефони нямаше. В Писарево телевизията се ловеше едва-едва, а на другите 2 места телевизор просто нямаше. И някакси никога не ми е било скучно. Все си намирах какво да правя – катерех се по дърветата, ядях джанки, а след това черници, обикалях с колелото, играех футбол с другите деца, помагах в градината. В градината винаги има работа.

Спомням си първия ми мобилен телефон. Получих го през лятото на 8 срещу 9 клас. Сони с полифонични мелодии. Черно бял – или там както се води сивия дисплей с нюанси на черно. На него имаше една игра – крави и бикове, което за тийнейджърския ми мозък беше нещо прекалено лесно и съответно, прибягвах до нея крайно рядко. На телефона нямаше интернет. Нито на някой от следващите ми телефони.

Купих си първия умен телефон в края на 2015г. От тогава се боря да не стана роб на социалните медии. Да, усещането е велико да прочетеш, че някой, присъстващ на лекцията в Русе ми е написал супер мило съобщение, за да ми каже, че по някакъв начин съм го докоснал с думите си. Да, усещането е супер ценно да знаеш, че ти пишат хора просто, за да благодарят за възможността да чуят истории като тези на Никола Минков, Яна Петрова, Пламен Иванов, Радослав Рангелов, Георги Къдрев (последните двама са русенци).

Отделно от социалните медии, интернетът ми позволява да работя отвсякъде. Да пиша и помагам на трениращите от Онлайн Предизвикателствата от всяка точка на Света. Тъй като за мен е важно да им отговарям навременно, да съм на разположение и да мога да ги подкрепям и надъхвам, когато е необходимо, когато нямам интернет съм силно притеснен някой да не си помисли, че го игнорирам или нещо друго. И все пак, всеки има нужда от почивка. Самият аз го натяквам на трениращите – погрижете се за себе си!

Имам работа за вършене и то доста. Обаче покрай бързането последните дни, покрай пътуванията, покрай прекрасното прекарване в Русе, покрай разходката „набързо“ в Етъра вчера, пак се увлекох от „течението“, от ентусиаза, от завладяващото темпо на ежедневието. Стоп!

Днес и утре ще го карам по-спокойно. Ще се наслаждавам на времето с Неда и на общуването с другите. На чистия въздух и гласовете на природата. Ще презаредя батериите, защото ме очаква едно свръхчовешко лято.

План Б: Натискате SPACE в Chrome и играете с T-Rex. 😀

Chrome-T-rex

А ти как прекарваше времето си, когато нямаше интернет? 🙂

Ден #81 – Check! Пропуснати статии – Ден #64!

Последните 3 статии:

Ден 78 – Лъжат ли ме?
Ден 79 – Русе – където чудесата се случват!
Ден 80 – Етъра е WOW!

 

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!


Подкрепи Свръхчовекът и стани част от нашето Свръхчовешко общество ☞

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *