Днешната историйка отново е свързана с един от следващите ми гости. Ели е моя съученичка от Немската, която от 13 години (както тя ме поправи) не бях виждал. До днес. Преди известно време мернах във Фейсбук нейни снимки и така разбрах, че има някакви интересни във фотографията. Преди няколко месеца, обаче Ели издаде своята първа книга “Когато порасна искам да стана чужденец”. В контекста на нашия разговор разбрах, че вътре има истории на Свръхчовеци. Свръхчовеци живеещи тук и живеещи там. Замислих се за това, че RyanAir, WizzAir & EasyJet направиха Европа малка. Тясна. Близка.

Преди 15 години, когато завършвахме гимназия, само най-заможните и тези в командировка летяха. Сега, за 10 евро си в Брюксел, Берлин и Рим. За 10 евро не мога да стигна до Пловдив с колата.

Добре, де, мога да летя из Европа почти без пари и к’во?

Пътуването е 100% излизане от зоната на комфорт, опознаване на нови култури, гледни точки и истории. Няма по-пряк и безопасен път към пречупването на мирогледа от едно пътуване до непознато кътче – било то Атина или Единбург. Не е нужно да отидеш далеч, за да научиш нещо. Скопие, Белград, Истанбул са достатъчно близо, а са толкова различни от София, Пловдив, Варна. Разбира се, колкото по-далече отидеш, толкова по-различни ще са хората, нравите, културата. Мислим си, че САЩ е по-голяма Европа. И сме доста далеч от истината. Трите ми пътувания отвъд Атлантическия океан показаха, че САЩ = МАЩАБ. Извън Манхатан е почти невъзможно да видиш пешеходци. Дори за елементарен шопинг ти трябва автомобил. Градски транспорт почти няма. Свиква се. Ние сме адаптивни същества. Гледаме и подражаваме. Водим чрез пример, както се вика. Ние другите, но и другите – нас!

Ако искаш да научиш нещо ново за себе си, избери си евтин билет и прелети до това място. Слей се с местните. Храни се там, където и те. Пий това, което и те. Забавлявай се така, както те се забавляват. Слушай тяхната музика, чуй техния живот. Обещавам ти, че ще си заслужава! <3

Ден #101 – Check! Пропуснати статии – Ден #64 и Ден #89!

Последните 3 статии:

Ден 98 – Свръхчовекът от Радомир!
Ден 99 – Умората! Нещо става, но не мога да оставя нещата така …
Ден 100 – Вътрешните усещания и предстоящата промяна!

 

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!


Подкрепи Свръхчовекът и стани част от нашето Свръхчовешко общество ☞

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *