Покрай инфаркта, с който съдбата ме срещна вчера, отново си припомних един от принципите на моя живот. Той е много прост: Мога ли да променя това? 

Има два вида ситуации в живота ни: такива, които МОЖЕМ да променим и такива, които НЕ МОЖЕМ да променим.

we can't bring back time

Не можем да върнем времето!

Можем да отслабнем. Можем да качим мускули. Можем да се храним качествено. Можем да не пушим. Можем да си лягаме по-рано. Можем да пропуснем десерта. Можем да пропуснем и голямата ракия със салатата.

Не можем да променим атмосферните условия. Не можем да върнем времето. Не можем да влезем в операционната и да извършим манипулацията върху себе си или наш близък.

В този принцип се корени един от най-големите фактори, влияещи на нашето здраве и въпреки това, изключително подценявани – стресът. Стрес от това, че човек, който обичаш е болен или има нужда от грижа; стрес от това, че си останал без работа, без дом или си болен; стрес от това, че закъсняваш за среща; стрес от това, че не ти стигат парите. Да, гадно е. И аз съм бил там. В тъмния ъгъл на безсилието никога няма да дойде лъч надежда. Само, ако направиш няколко крачки към прозореца, ще видиш светлината. Именно “Мога ли да променя това?” ще те заведе до прозореца.

  • Не ми стигат парите. “Мога ли да променя това?” Да, мога да поискам увеличение на заплатата.
  • Не ми стигат парите. “Мога ли да променя това?” Да, мога да си намеря допълнителна работа.
  • Качил съм килограми. “Мога ли да променя това?” Да, мога да потърся специалист, който да ми помогне / Да, мога да започна да спортувам и да се храня по-добре / Да, познавам един приятел, който отслабна, ще го попитам как го е постигнал.
  • Навън вали, а аз искам да отида на разходка. “Мога ли да променя това?” Не. Няма смисъл да се ядосваш, в такъв случай. Това не зависи от теб.
  • Закъснявам за работа. Има задръстване. “Мога ли да променя това?” Не. Няма смисъл да се ядосваш, в такъв случай. Това не зависи от теб. Можеш да започнеш да тръгваш по-рано. Ето това зависи от теб!
  • Паднах с мотора/Катастрофирах с колата. “Мога ли да променя това?” Не. Няма смисъл да се ядосваш. Това не зависи от теб. Нещата вече са се случили и не можеш да ги промениш.
  • Уволниха ме. “Мога ли да променя това?” Не. Няма смисъл да се ядосваш. Това не зависи от теб. Можеш да си потърсиш нова работа още утре сутрин. Ето това вече зависи от теб!

Ние, хората, се фокусираме върху проблема. Мозъкът ни отива там. На последната страница на вестника. Отива на убийствата, грабежите, синята лампа. Обаче, в прекалено много случаи, решението не зависи от нас. Въпреки това, ние се тормозим. Тормозим се с безумни неща като загубата на любимия ни отбор, липсата на паркомясто до офиса или около вкъщи, силният дъжд, който вали в деня, в който искаме да отидем на пикник.

man holds his chest

Ако не се грижим за тялото си, къде ще живеем? ~Буда

Вчера приеха мой близък в Пирогов по спешност. Настаниха го в интензивно отделение и ми казаха да занеса списък с необходими вещи. Направих го. Върнах се до Пирогов. Оставих ги и си тръгнах. След като си написах статията си легнах. Събудих се в 05:00, но просто нямах сили и станах към 06:00. Буквално след 10 минути получих смс, че манипулацията е преминала успешно и че всичко е наред. Какви бяха възможните избори пред мен:

  1. Да, можех да прекарам цяла нощ, плачейки. Това със сигурност нямаше да промени нищо освен да ме вкара в такава емоционална дупка без да помогне на болния по никакъв начин. Дори обратното – ако се появиш в такова състояние на визитацията, какво ще си помисли болният човек за теб? Как ще се почувства, знаейки и виждайки, че ти е причинил (макар и индиректно) страдание? Това ще му помогне ли да се възстанови по-бързо?
  2. Истината е, че след като професионален лекарски екип пое болния, бях спокоен, че е под 24/7 наблюдение от специалист. Нещо, което дори аз не бих могъл да му дам вкъщи. В резултат на което се прибрах, прочетох малко за кардиологичните проблеми, за да разбера същността на случващото се, вечерях и си легнах. Спах спокойно. Събудих се с мисълта за болния, а 10 минути по-късно получих смс от него, че всичко е наред.

Има неща, които не можем да променим. Отлично би било да можем да определим кои са те. Има неща, за които се тормозим без да можем да ги променим. Отлично би било да ги разкараме от живота си, за да можем да имаме енергията за нещата, които можем да променим.

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #36 – Check!

Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.

Последните 3 статии:

Ден #33 – Ти сериозно ли?
Ден #34 – Овце ли сме? Да? Не?
Ден #35 – Шапката, която само някои виждат


Подкрепи Свръхчовекът и стани част от нашето Свръхчовешко общество ☞

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *