„Имам нужда да запаля една цигара, за да се успокоя.“
„Трябва да пия едно, защото днес адски ме ядосаха в работата.“

Всеки си има собствен начин да „избяга“ от реалността. При мен, това винаги са били компютърните игри. До такава степен, че дори и на 33, ако си пусна да играя нещо, забравям всичко останало.

Истината е, че ми е приятно. Другата истина е, че си губя време, в което мога да свърша неща, които да ми помогнат дългосрочно. Истината е, че игрите ми дават щастие на момента. Другата истина е, че ми пречат да вложа усилията си в неща, които ще ме водят по-бързо напред.

Пишейки това се сещам за т. нар. Marshmallow test. Изгледай видеото и помисли за какво ти напомня това поведение на участниците? Припознаваш ли себе си в някой от тях?

Игрите са “marshmallow”-чето за мен. Още за Marshmallow experiment?

Ух! Как да се справя?

Аз знам как мога да се справя. Но въпреки това редовно се връщам към този неползотворен навик. Моля те, не си мисли, че си само ти. Изтривам всичко, което може да ми губи времето… и пак намирам да правя някаква глупост в даден момент – тъпи клипчета в Youtube (даже без котки), сериалът на сериалите, скролване през Suggested connections в LinkedIn. Мозъкът ми все си намира „junk food”. Това, което съм научил е, че не мога да карам на воля. „Не, няма да го правя, защото така.“ Сигурно ти звучи познато.

Има ли друг начин?

В последните година и половина, в които работя с хората в 30-Дневното Онлайн Предизвикателството на Live to Lift, научих как се гради мотивацията. Все пак в него работя с хора, които искат да променят хранителните си навици и да повишат физическата си активност. И двете неща са много трудни. Все пак са изграждани 20-30 години. Интересното е, че тези, които пробват и вложат усилия за първите 2 седмици и постигнат резултати (минуси при измерванията на корема, талия, дупе, бедра и на кантара), адски се надъхват и в края на месеца винаги имат отлични и още по-добри резултати. Именно там, според мен, се корени мотивацията за добри постижения във всяка сфера – резултатите. Не казвам, че няма и други начини, но ако правиш нещо и виждаш как то работи, продължаваш ли да го правиш или спираш?

А друг начин?

Естествено, ако можеш да замениш едно действие с друго, вредния навик с полезен, супер! Но никак не е лесно. Ще има доста търсене, тестове и ако няма резултати, може да загубиш мотивация, да решиш, че не е възможно. Не, че е наистина невъзможно. Просто липсата на успех, ще те е обезсърчил.

За финал

Идните дни ще опитам да помисля по темата и ще пробвам различни неща. Ако някое от тях ми „проговори“ и сработи, ще ти го споделя.

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #22 – Check!

Последните 3 статии:

Ден #19 – Денят след Форум КЛЮЧ
Ден #20 – Книгата, която слушам в момента (Април)
Ден #21 – Моята връзка с моторите

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *