Няма да забравя как, започвайки да тренирам по програмата и режима на Лазар през 2013г. през първите 3 месеца бях сууууууууууупер стриктен. Не, че правех нещо особено – просто се хранех по насоките, които ми беше дал и правех всичко възможно да отида до залата през ден. Фокусът не беше върху това да направя смазваща тренировка, а да създам дългосрочен навик. Като с писането в момента.

Почти веднага забелязах резултати и това много ме мотивира. Както винаги, обаче се намесиха празниците и от Коледа до края на януари, не посетих фитнеса нито веднъж, а храненето се върна към това, което беше постарому – зърнена диета (каквото зърнех!). След това си казах: „Чакай, чакай! За какво се раздаваше толкова първите 3 месеца, ако сега ще се отказваш?“ и се върнах в залата. За нови два месеца. После отидох в Берлин за 2 седмици през април и пак – плато. Тогава той ми каза „Прогресът никога не е линеен. Има плато. Има връщане назад.“ От тогава, всеки път, когато работя по нещо и усещам как не прогресирам с темповете, които искам, приемам и търся това действие, което ще бъде повратната точка и пак ще тръгна нагоре. Тази увереност ми е важна.

Иначе какво ще се случи?

Mного e възможно да се върнеш там, откъдето си тръгнал или дори по-зле. Във фитнес средите „иначе“-то е йо-йо ефектът. Има хора, които качват повече килограми отколкото са свалили.

Какво трябва да направя?

Това, което работи при мен е да опитам нещо ново, да добавя нещо, което до този момент не съм правил или най-лесното – да се придържам към това, което съм правил и е работило до този момент, но без да си създавам допълнителен стрес.

Всяка промяна е в следствие на промяна в нагласата и дългосрочни действия. Няма магически хапчета. Не можеш да изядеш месечния си хранителен режим за 3 дни и да си направиш всичките тренировки за 1 ден. Трябва да положиш усилия и да проявиш постоянство.

Трудно е!

Ако беше лесно, всички щяха да имат плочки. Ако беше лесно, всички щяха да правят клек с 200 килограма и да се набират по 50 пъти. На мен храненето винаги ми е било най-трудно. Всеки път, когато ми се прияждаше нещо, което не е по режима, например докато пазарувам, защото умирам от глад, а на касите е пълно с вафли, си задавах един въпрос: „Какво ще получи тялото ми от тази храна. Тя ще ме приближи ли към моята цел?“

За финал

Моят път към Свръхчовекът и всичко, което правя не започва от фитнеса, но именно той ми даде едни от най-ценните уроци, свързани с прогреса. Не случайно Лазар е гост в Епизод №1. Именно моят прогрес във фитнеса преди повече от 5 години вдъхнови няколко мои приятеля да тренират, а аз просто започнах да тренирам, защото не исках да стана чичко на 30 години.

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #23 – Check!

Последните 3 статии:

Ден #20 – Книгата, която слушам в момента (Април)
Ден #21 – Моята връзка с моторите
Ден #22 – Не пия! Не пуша! Обаче …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *