Днешната статия започва така:

“Здравей, Георги! Искам да ти споделя нещо и по този начин да те вдъхновя за статия, която мисля, че ще е интересна за публиката ти 📷

Нарекоха ме куитър (дезертьор) … Когато напуснах работа, в която бърнаутвах. Нарекоха ме куитър във връзка, която ме тормозеше. Нарекоха ме куитър, когато прекъснах отношения с една мацка, която хванах в некоректно поведение и липса на комуникация от нейна страна. Как милсиш ти… Куитър ли съм? Има ли истински куитъри и кои са те?”

Благодаря на Петя, че сподели своя въпрос с мен и провокира моето желание да отговоря в статия!

Тази ситуация може да се погледне от десетки гледни точки и е перфектната мрежа за предразсъдъци. Ако първото нещо, което си си помислил, след като си прочел думите на Петя, е да й сложиш етикет по избор, моля те, помисли какво стои зад тези думи. Според мен, зад тях стои една млада жена, която знае кои са нещата, които я тормозят, които създават стрес в живота й и които не иска да търпи и толерира. Тази жена може да поставя граници. Именно тези граници са изключително важни, за да опази себе си.

“If you don’t prioritize your life, someone else will.” ~Greg McKeown (📚 Essentialism)

Дезертьор ли е Петя?

Не, Петя, не мисля, че си дезертьор. Мисля, че си смела, защото не търпиш нещастието, напрежението и липсата на коректност и морал. Точно като мен. Преди няколко години чух за себе си следната реплика във връзка с поредната моя връзка, която прекратих: “Той, Гошко, като не му утърва си взима шапката и си тръгва!” Естествено, че е така! Кога предпочиташ да прекратиш една връзка – когато осъзнаеш, че не си щастлив или след 5-10-20 години нещастен брак? Аз предпочитам първото. Хората не се променят. Особено тези, които не мислят, че има какво да променят. Аз не искам някой да очаква от мен да се променя. Искам да бъда приет. Съответно, аз не очаквам партньорът ми да се промени, аз го приемам. Обаче това е урок. И този урок се учи по трудния начин – проба/грешка! Ако не го научиш, животът те връща пак от начало. Докато не го научиш.

!NB: Това е моето лично мнение и не следва да се приема за общовалиден съвет. Ако имате проблем във връзката си, можете да се свържете с професионален терапевт или брачен консултант. Препоръчвам това да е сертифициран психолог/терапевт.

Същото важи и в работата, и в училището, и в университета, и в живота. Винаги има хора, които не те харесват. Отне ми 30 години да разбера, че това е абсолютно ОК. Само посредствените хора се харесват от всички.

Има ли истински дезертьори и кои са те?

Не знам дали има истински дезертьори. Не искам да слагам етикети на хората и да генерализирам. Сигурно има хора, които напускат без да дадат причини. Със сигурност има хора, които зарязват гаджето си със смс. Или с мълчание. Или един ден просто не идват на работа и така “разбираш”, че напускат. Това са хора, които не застават лице в лице с проблема и не казват “Аз не мога повече така, защото … “ Може би, те са дезертьорите. А може и да греша. Нямаме всички отговори, не познаваме животите и мирогледа на другите. Отговаряме само за един-единствен човек на тази земя и този човек сме самите ние. Ако ние не сме най-важният човек в нашия живот, то чий живот живеем, Петя?

Ако наистина ние сме най-важният човек в нашия живот, какво значение има мнението на другите? Наричан съм “палячо”, обиждан съм хиляди пъти, но съм избрал да не приема тези думи. Именно в тази връзка ще споделя с теб, Петя, както и с другите читатели на моите “мъдрости” една притча. Притчата за Невъзмутимия Буда.

nevazmutimiat buda

Невъзмутимия Буда

Преди много, много години в Древен Китай, когато Буда все още се намирал в своето земно превъплъщение, сред многото истории, които се разказвали за него, била и тази, че е невъзможно някой да го ядоса. Той бил толкова спокоен, че не реагирал нито на обидите, нито на каквито и да е опити да бъде оскърбен.
По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да извади от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че никой не можел да запази самообладание при контакт с него.
Един ден до него достигнала и мълвата за невъзмутимия Буда.
Невъзмутим? – помислил си той. – Само защото още не си е имал работа с мене.
И се отправил на дълъг път.
Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. А той веднага се запретнал: започнал да го обижда, да му се присмива и да го подиграва. По всякакъв начин се опитвал да го изкара от равновесие, но всеки път Буда оставал спокоен. Човекът удвоил и утроил усилията си, впрегнал цялото си въображение, изсипал какви ли не обиди и нападки. Но както и преди – Буда все така оставал спокоен.

Когато Майсторът на гнева се чувствал вече към края на силите си, Буда спокойно промълвил:
– Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос?
Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи.
Тогава Буда кротко го попитал:
– Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за който е бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме, чий е този подарък?
Все още в недоумение човекът отвърнал:
– Ами то е ясно, подаръкът остава за този, който го е донесъл.
След отговорът си човекът се замислил и разбрал, че цялата злоба и всички обиди, които така усърдно изливал върху Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал.

За финал

Искам да знаеш и друго, защото виждам колко хора го пропускат. Когато някой ти даде “подарък”, когато някой ти даде ценен дар във формата на комплимент, благодарност или любов… приеми го! Изречи приемането! Не се възгордявай, просто го приеми!

present box

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #41 – Check!

Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.

Последните 3 статии:

Ден #38 – Не бъди спасител! Всеки е отговорен за личния си избор!
Ден #39 – Спрях да съм жертва и животът стана прекрасен!
Ден #40 – Защо спрях да псувам докато шофирам?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *