Днес е доста интересен ден. Неда се прибра от кизомба фестивал в Загреб в 3:30, а аз така или иначе трябваше да стана в 4:00 за полета си до Лондон. Та, стана едно странно разминаване – аз ставам, тя ляга. Да приемем, че така са заетите хора. Не, че се случва всяка седмица, но и двамата си имаме задачи и събития, които са ни важни. 

Не за това искам да пиша. Искам да пиша за поредната случка, която озари живота ни днес. Не е изключение. Именно за това пиша – направо се превръща в тенденция. Ето го и контекста: Преди месец Неда си беше купила два билета за “Invisible Strings”, филм, чиято прожекция беше днес. Обаче тъй като тя е болна и Ели (#ЕПИЗОД094) също няма възможност да присъства, тази сутрин Неда пуснала билетите за продан. Буквално за минути се появила жена, която от благодарност и загриженост, не само отишла до вкъщи за билета, ами и дори занесла супа и лекарства на Неда. Не е ли супер яко? Уж, добрите хора били свършили. Били заминали. Терминал 2. Да, бе!

Веднага се сетих и за едни дрешки, които Неда подари на момиче, което в знак на благодарност ни подари ръчно изрисувана (от самата нея) стъклена купа за салата.
След това се сетих за Тошко и Алекс, които с кученцето Атоши, ни бяха първите спътници в споделено пътуване, а в последствие така се сближихме, че дори бяхме на сватбата им. Учител Добрев, прекрасната Алекс и кучето (Джак Ръсел) Атоши сега гледат един Тодор Младши.

Всички тези неща нямат нищо общо със Свръхчовекът. Те просто се случват в живота ни от самото начало. Именно за това искам да пиша днес – за това как да “извикаш” хора, които те ценят и от които струи добрина, подкрепа и любов.
Естествено, няма точна формула! Това не е математика, а човешки взаимоотношения. С Неда вярваме, че хубавата енергия привлича хубава енергия. Когато си добър с другите, други добри хора идват при теб. Когато помагаш, други ти помагат, когато имаш нужда.

“Аз ти помогнах, сега си длъжен да ми помогнеш!” Няма такава бира. Няма такова сметкаджийство в отношенията с другите. Никой не ти е длъжен. Никога. Хората избират да ти помогнат или не. Не се опитвай да им вменяваш вина! Знаеш, ако си чел статиите в началото, че това е най-лесният начин да манипулираш и да бъдеш манипулиран.

Намерихме си жилището в София още на втория оглед. Намерих си жилището в Хамбург на втория оглед, също. Колегите ме предупреждаваха, че ще отнеме месеци. Мне. Абсолютно редовно в живота ни се случват някакви супер мили неща. Преди две години, точно на годишнината ни, бяхме решили да отидем до Гложенския манастир (Абсолютно задължително е да отидете и вие!). Приятел ми услужи с автомобила си, а аз в желанието си да отстъпвам пътя на колите, с които се разминавахме, разпорих предна дясна гума на един камък. Колата, която пътуваше след нас спря на момента и след 10 минути срязаната гума беше сменена и с Неда продължихме към манастира. Хората бяха от Плевен и дори не им бях махнал с ръка да спрат. Те просто го направиха. Като капак на специалния ден, на терасата на манастира се появиха двойка чужденци. Поканихме ги на нашата маса. Почерпихме ги с кафе и десерт. “Ама ние изкарваме много пари!” каза възрастната дама. “Ние пък имаме повод и държим да ви почерпим.” казахме ние с Неда, а после получихме благословията им. Изобщо не ни пукаше дали са протестанти или католици. Благословиха ни с любов. Без етикети.
А, да, и току що ми смениха мястото в самолета от Лондон към Варшава. Сложиха ме в бизнес класа. За първи път ми се случва. Сега вечерям с предястие, основно и десерт. С какво ли съм го заслужил?

вечерята на Георги Ненов на полет до Варшава

Вечерята на полета до Варшава!

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #42 – Check!

Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.

Последните 3 статии:

Ден #39 – Спрях да съм жертва и животът стана прекрасен!
Ден #40 – Защо спрях да псувам докато шофирам?
Ден #41 – Вашите въпроси /Част 2/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *