Ако искам да направя нещо, просто го правя. Ако не искам, намирам оправдания.

Планът за Ден 3 беше доста добър. Дори избрах два примерни варианта от Insight Timer, които да използвам. Но нещо ужасно се обърка през нощта.

Събудих се в 3:45 ч. и не можах да заспя веднага, както обичайно се случва при мен. Просто се обръщам на другата страна и заспивам. Този път не се получи. Станах, за да не събудя Неда, пих вода, гледах глупави видеа в YouTube и се върнах в леглото чак в 4:30 ч., умиращ от студ. Реших, че ако не успея да се събудя в 6:00 ч., няма да ходя на тренировка и ще си направя медитацията по-късно от обичайното. Усетих в просъница, че гривната извибрира и съм я Snooze-нал. Обикновено ставам веднага, но явно съм бил доста уморен. В 6:20 ч. звънна трети път. Втори път не си спомням да съм я спирал, защото по принцип тя напомня за себе си на всеки 10 минути. Като видях 6:20 ч. нещо в мен ме накара да скоча от леглото веднага и бегом в банята. В 6:35 ч. вече бях седнал да медитирам. Този път си пуснах следната водена медитация, която бях приготвил от вчера: Solfeggio Sonic Meditation. Ето няколко важни неща, които НЕ се случиха:

  1. Не си пропуснах медитацията.
  2. Не си пропуснах тренировката.
  3. Не закъснях за обучението от 09:30 ч,, за което бях записан.
  4. Не се успах.
  5. Не пропуснах да си направя 51-вия ден с 10 000+ крачки на ден.
  6. Не си намерих оправдание да „счупя“ процеса още на Ден 3.


Mесечен бюлетин.
Абонирай се и получи достъп до РЕГИСТЪРА – всички споделени книги и полезни ресурси на едно място. ВСЕКИ МЕСЕЦ ексклузивни блиц-интервюта с гости от подкаста и топ прозрения! ☞

Откъде тази дисциплина?

Нямам никаква идея откъде дойде тази мобилизация, обаче обичайно слушам внимателно тялото си и когато съм много изморен или се усещам настинал, болен или разболяващ се, предпочитам да се наспя и да си остана вкъщи. Още повече сега, по време на пандемията. Не е като да не ми мина мисъл през глават в 4:00 ч. сутринта, че може да се разболявам и за това да съм се събудил. Сега, в края на деня, нямам никакви забележки. Възможно е храната от снощи да е повлияла на съня ми, тъй като се храних точно преди лягане. Както и да е. Вече не е важно. Важното за мен е, че още един ден от моя живот мина, следвайки и затвърждвайки моята идентичност, че съм човек, който се грижи за тялото и здравето си. Ето няколко от нещата, които правя отдавна и са част от моя живот:

  • старая се в 22:00 ч. да съм в леглото;
  • старая се да тренирам поне 5 пъти седмично – в момента основно бразилско джу джицу;
  • старая се винаги да имам пълно шише с вода около себе си;
  • избягавам свръх-калорични и преработени храни;

Добре де, нещо за медитацията ще кажеш ли?

Успях да изкарам цялата 30-минутна медитация без да отворя очи и да проверя часовника. Казах си, че това ще е основният фокус за деня – да не бързам. Търпението. Като в Сидхарта на Херман Хесе. Гласът от медитацията беше приятен. Музиката – също. Утре ще пробвам за първи път да медитирам само на музика и ще тествам точките, които определих вчера. Задължително ще тествам тези двете: да направя кратка гимнастика преди медитацията и през тези 30 минути да си повтарям моето собствено утвърждение. Още се усещам леко схванат в гърба. Вярвам, че ще привикна. Това е нетипична позиция за тялото ми. Нормално е. Ще му дам време да се адаптира.

Какъв е планът?

Няма значение колко бавно вървиш, стига да не спираш

~ Конфуций

Това си е моят начин – с постоянство към прогрес и дългосрочни резултати.

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!


Подкрепи Свръхчовекът и стани част от нашето Свръхчовешко общество ☞

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *