Искам да споделя една много безинтересна случка, която остави отпечатък в съзнанието ми по-рано днес и ме научи на много ценен урок. Моля, абстрахирай се от конкретиката.

В късния следобед днес имах среща с мой приятел, чийто бизнес разполага с офис в кв. Лозенец. За последната година съм ходил в този офис минимум 2 пъти месечно или общо двадесетина пъти. След срещата, преди да си тръгна, ми се доходи до тоалетната. Разбира се, това беше в следствие на усилено наливане с вода и бонус дълго кафе. Влизам в банята на офиса и срещу мен е вратата на тоалетната, в която винаги съм ходил, когато ми се е налагало. Виждам, че е затворена и заключена и си казвам: “Уф, заето е.” Излизам. Моят приятел ме пита: “Какво стана?” Аз му казвам: “Тоалетната е заета. Ще тръгвам.” Той ме пита: “И двете ли са заети?” … Аз: “Как така и двете ли? Тоалетната е само една.”

Всъщност, зад вратата на банята има още една врата. Врата, в която никога не съм влизал, но това не значи, че не е била там.

" Това, че не виждаш нещо, не значи, че го няма. "
Замислих се. Комбинацията от стресори ми попречи да видя още една възможност. Това се случва и в живота. И то редовно. “Мамка му!” затваря съзнанието ти да видиш кое е хубавото, което нямаше да съществува, ако не се беше появило лошото.

В този контекст ми се прииска да ти разкажа още една история. Този път от ученическите ми години.

С най-добрия ми приятел, Дани, сме съученици от подготвителен клас в Немската. В края на 12 клас участвахме във футболни срещи с другите елитни софийски гимназии, а в конкретния ден, за който разказвам, с Френската. Тъй като Дани живееше в Изток, а аз – в Слатина, винаги сме се срещали на Плиска и от там сме слизали към центъра до Орлов мост, а после – пеш.

Беше краят на пролетта или началото на лятото и беше топло и задушно. Като пред буря. Някъде около главния вход на зала България заваля като изведро и задуха силен вятър. Типичната софийска лятна буря. Притичахме през градинката на Народния театър, за да минем по ул. Съборна. Там все още се помещаваше Американското посолство и пешеходците минаваха плътно зад БНБ. Ние бързахме, защото по принцип, Дани винаги закъснява. Та, да в следствие на този факт, и аз закъснявах за мача. Въпреки това, решихме вместо да притичаме зад Банката, да спрем под колоните на служебния й вход. В момента, в който се скрихме под колоните, на пътеката, където щяхме да минем, ако бяхме продължили, падна огромно стъкло от счупен прозорец.

бъзможност

Да, най-вероятно нямаше да пиша тази статия днес, ако го нямаше: “Мамка му, скапана буря!” Понякога просто пропускаме да “видим” възможността, урока, доброто, яхвайки негативните емоции и реактивността на съзнанието си. Защо?

Надявам се, че сте извадили нещо за себе си от тези две “проникновени” споделяния. Щом успях да пиша за тоалетна и въпреки това безсрамно да публикувам статията, значи определено не съм се взел на сериозно и не изпитвам срам да потърся урока там, където другите ще го пропуснат. А той е навсякъде. Стига да гледаш внимателно.

Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!

Искаш да станеш част от Свръхчовешко общество, където да черпиш опит, знания и вдъхновение?

Искаш да получаваш по имейл ексклузивни интервюта и полезни съвети от гостите на подкаста?

Абонирай се и получи достъп до РЕГИСТЪРА - база данни с книги и полезни ресурси!

Не пропускай ексклузивни блиц-интервюта с гости от подкаста и топ прозрения от изминалия месец!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *