Стив Джобс прави много интересна метафора за това как да погледнеш назад и да “свържеш точките”. Да свържеш точките носи смисъла на връзките между действията, мислите, думите. Как едно нещо води към друго и те заедно създават смисъла.

Земя на хората дава втората точка в посоката на Екзюпери. Всички сме чели Малкият Принц, но докато не прочетем Земя на хората не можем да си изградим идея за автора. Двете произведения се допълват дори и без да търсиш прилики. В Земя на хората, както и в Малкия Принц, разбираш, че Екзюпери изразява наблюденията си чрез своите собствени преживявания. Аз правя същото в Свръхчовекът, уви през прозореца на времето не може да си представим самолетът ни да кацне на пустинните дюни в Сахара и да се наложи да вървим пеша с километри. Обаче пък ни показва посоката на мисъл на Екзюпери. Показва ни нещата, които са важни за него и над които той разсъждава.

Едно от тях е домът.

До този момент книгата си беше разказ. Разказ за френските пилоти обикалящи Света и разнасяйки своите товари. За трудностите, за смъртта, за неизвестността. Обаче този абзац някак докосна нещо у мен.

Второто място, което ме накара да спра и да прочета отново е това:

Цитат от книгата Земя на хората_2 - Свръхчовекът с Георги Ненов

Ето как за няколко страници се натъкнах на два страхотни и оставащи за дълго мига. За дистанцията между хората и за дома.

Книгата е интересна и благодаря на Жоро Малчев, който ми я препоръча преди 130 епизода и не спира да я споменава до днес.

Приятно четене!


Подкрепи Свръхчовекът и стани част от нашето Свръхчовешко общество ☞

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *