Днес записах интервю за Свръхчовекът с един човек, който познавам от миналогодишното издание на HackConf. Той е Site Lead на Uber в София. Да, става дума за Алекс Попов.

Снимка на Георги Ненов с Алекс Попов

След вчерашното събитие, моята глава е пълна с навици и примери от книгата-учебник и през целия разговор се случваше така, че думите на Алекс провокираха съзнанието ми да ги свързва с моята подготовка за #BOOKTALKS. 

Разговорът с Алекс беше вдъхновяващ, тъй като разказва целия му път от ТУЕС до Бостън и Единбург и обратно до София и ще се излъчи в подкаста малко по-нататък. Това, за което искам да пиша днес, защото имам някакво странно усещане е свързно с  непрекъснатото изплуване и контекстуалното обвързване на историите и думите на Алекс с нещо, което е занимавало съзнанието ми няколко дни подред. Това ме кара да се замисля и да потърся урок.

Разсъждавам си:

Добре, де… ако наблягането на дадена тема за определен период от време не стеснява ли моето възприятие? Как така? Ами, в моята глава “обикалят” дадени идеи от книгата, която съм слушал и чел цяла седмица. А пък думите на моя събеседник (съзнателно или не) биват свързани в определени моменти от моя мозък именно с тези идеи. Аз казвам “Ето!” 

Смятам темата е изключително важна, защото виждам възможност за манипулация с недобър изход. Ще дам прост пример: 

Ако нашето съзнание се занимава интензивно с дадена идея или проблем за дълъг период от време. След което “случайно”, чуем нещо, което свързваме с темата – то тази мисъл много лесно може да бъде възприета като “истина” или “дългоочакваното решение”. Това, в което е хубаво да се осъмним, е  – от къде е дойде тази “отключваща” мисъл. Дали човекът, който ни я “дава” не е инициирал целия проблем, целенасочено. 

Изхождам от Ефекта на Форер.

Точно така изглежда и медийната пропаганда. Даден проблем е навиран в очите на обществото с дни наред. И изведнъж, уж случайно, се появява “Месията” или “Решението”. Какво казват хората? Мхм.. “ЕВАЛА!” Както и в ефекта на Форер, нашият мозък е свикнал да търси неща, които иска да се случат или пък иска да бъдат истина и в такива моменти бива качествено подведен.  

Решението:

Да подлагаш нещата, които чуваш на съмнение е важно. Това също го споменахме с Алекс – хората, книгите, подкастите, статиите дават ГЛЕДНИ ТОЧКИ, а не ИСТИНИ. 

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!

Искаш да станеш част от Свръхчовешко общество, където да черпиш опит, знания и вдъхновение?

Искаш да получаваш по имейл ексклузивни интервюта и полезни съвети от гостите на подкаста?

Comments (1)
  1. Нещо такова ми се върти в главата от известно време, но ти го формулира много точно, в десятката.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *