Вчера, под статията за ставането рано и в неработни дни, моят колега от Live to Lift, Ники, зададе няколко въпроса. Това ми донесе две идеи:

  1. Да отговоря на въпросите в писмен вид;
  2. Да направя така, че и вие да можете да задавате ми задавате въпроси;

Какви са въпросите на Ники:

  • Как, всеки Божи ден, пускаш постове, пишеш статии, въртиш подкаст и оставаш мотивиран?
  • От къде енергия?
  • Как се организираш?
  • Как се мобилизираш да го правиш?
  • От къде време?
  • Спиш ли?
  • Взимаш ли нещо?

Как пускаш постове, пишеш статии, въртиш подкаст и оставаш мотивиран?

Моят опит показва, че има 2 типа неща: такива, които като ги правиш се зареждаш и такива, които ти отнемат енергията. Всичко, свързано със Свръхчовекът е именно от първия тип. Всеки мой пост, всяка статийка, всеки епизод е споделяне на опит, който може да бъде полезен на някого. От там черпя и своята енергия – от удовлетворението, че помагам на някого.

Писането на постове съм го свел до минимум. 1 пост седмично за новия епизод. 1 пост, който идва от Ана Мария, която е прекрасна и събра всички любими цитати на нашите колеги от SoftUni Digital и прави постове за тях. Всеки друг пост, който виждате е нещо, което ми е попаднало, свързано е със Свръхчовекът и искам да споделя с всички.

Статиите ги пиша, за да развия навик. В началото си мислех, че никой няма да ги чете. Сега виждам, че към тях има повече интерес отколкото към самите епизоди. Това не ме притеснява. Всеки намира нещо за себе си в проекта. Няма как да съм по-щастлив.

Подкастът е една добре-смазана машина. Планирам си записите. Осъществявам ги. После качвам нещата в Google Drive, там моят приятел и Свръхчовешки аудио-инженер Радо ги обработва и после директно ги качва в Soundcloud откъдето ги разпространяваме към другите платформи. Когато епизодът е готов, аз го изслушвам, подготвям описанието, поста за Фейсбук и изпращам най-впечатляващите цитати към Нелката, която прави снимката за поста. Знам, че още в момента, в който кача епизода, някой вече го е пуснал и го слуша. Виждам го в статистиките на Soundcloud.

Установил съм, че най-лесният начин да хакнеш мотивацията си е да направиш така, че да получаваш резултати. Няма как да имаш стотици слушания, коментари и реакции на нещата, които правиш и да генерираш мотивация да продължаваш. Разбира се, възможно е да правиш нещо, което не ти харесва на теб самия. Потърси го! Това е най-важното – прави нещата, които обичаш. Тях ще можеш да ги правиш най-дълго. 

От къде енергия?

Не е само от енергията. От енергията и постоянството е. И от обещанията, които си поел. Една от думите, с които описвам себе си е „отговорен“. Отговорен съм за поетите обещания, за това действията ми да следват думите. Като съм казал, че подкастът излиза всяка седмица, жив-умрял, във вторник до 23:59 епизодът трябва да е пуснат. Да, понякога съм го пускал без информация към него, без Фейсбук пост. Случва се. Сигурно пак ще се случи. Но тези ситуации ме научиха на един от най-ценните уроци – НЕ СИ ПИЛЕЙ ЕНЕРГИЯТА! Не я давай за каузи, които не са твоите и които не те водят напред! Животът е твърде кратък, за да живеем чужд и да не се движим към нещата, които са важни за нас. А енергията е това, което ни помага да правим една идея повече от всичко. Постоянството ни позволява да го правим редовно. Иначе няма да има смисъл.

Доброто физическо състояние води до повече енергия. Разликата е впечатляваща. Мислиш си, че 60 минутна тренировка, бягане в парка или йога, ще ти загубят ценно време. BULL$HIT! Ще се върнеш към задачите зареден, енергичен, жив! Когато тренирах преди работа, влизайки в офиса кръвта ми вече кипеше, бях закусил, чувствах се зареден. Част от колегите ми бързаха за кроасан и кафе. Не мога така. Не кофеинът ме зарежда с енергия, а движението.

Как се организираш?

Най-лесният начин е да „отрежеш“ всичко, което не искаш да правиш. Така остава повече време за важните неща. Ще дам пример. Докато работех в Lufthansa Technik Sofia на смени, винаги знаех коя смяна съм и кога трябва да отида на работа. Това ми даваше огромен прозорец, в който мога да отида на фитнес. Това бяха двете най-важни неща в живота ми – да се погрижа за здравето си и да отида на работа (отговорност, remember?). Когато знаеш, че работиш от 9:00 до 18:00, можеш лесно да си направиш план, задавайки си въпроси: „Кога мога да отида на фитнес/да се раздвижа? Преди и след работа. След работа трябва да взема децата от градина/училище. Мога ли да тренирам след това? Мога да потичам в парка преди вечеря.“ Винаги можеш да откриеш „дупка“, която да запазиш за нещо. Твоята отговорност е да си я пазиш.

“Remember that if you don’t prioritize your life someone else will.”
~Greg Mckeown

Сега правя същото. От 5:00 до 10:00 всеки ден е време за мен. За движение, за писане, за медитация, за разходка в Борисовата по тъмно, за аудио-книги, за четене. За всичко, което ми е важно. Защото има и други неща, които са важни в живота ми, но ако не си пазя тези няколко часа, няма да се развивам и прогресирам така, както искам.

Отрежи ненужното

Как се мобилизираш да го правиш?

Мобилизацията, по мое наблюдение, идва от една основна посока: дискомфорт. Има хора, които се мобилизират да се погрижат за себе си чак след като докторът им е казал, че е крайно време. Има и такива, като мен, които не харесват статуквото, коловоза, в който влизат и избират да полагат усилия. От там нататък всичко е навик. Постоянство.

От къде време?

От нещата, които не искам да правя. Следователно, не ги правя. Не гледам телевизия. Движа се с мотор, за да спестявам максимално много време за придвижване в града. Качил съм си Newsfeed Erradicator за Фейсбук (разработка на един от гостите и Patreon на подкаста – Иван Белчев), за да не скролвам безцелно. Качил съм си Desktop for Instagram, за да си поствам нещата там от компютъра, когато имам нужда. Старая се да не ходя на събития и срещи, които не виждам как ще ми помогнат да науча нещо ново, да развия Свръхчовекът или Live to Lift. С две думи – опитвам се (невинаги успявам) да контролирам вирусът на социалните медии – FOMO (FEAR OF MISSING OUT).

Научаваш ли нещо интересно от News Feed-a?

Спиш ли?

Минимум по 6 часа. Между 21:30-22:30 гледам да съм в леглото. В 5:00, като усетя вибрацията на гривната, скачам. Когато лягам по-късно, гледам да дремна следобед. Сънят е най-качественото възстановяване на тялото и мозъка. Няма по-пряк път от това да си здрав, да имаш повече енергия, от качествения сън. Това е „магическото хапче“.

Screenshot-ътна съня ми от 22 април

Взимаш ли нещо?

О, да! Няма как. Взимам храна, вода и въздух. Непрекъснато. Взимам любов, приемане и подкрепа от Неда и средата ми, ежедневно. Взимам знания, умения и добри практики от свръхчовеците, с които общувам, от треньорите ми по плуване и BJJ, взимам всичко, което животът ми дава и което ме движи напред.

От белите прахчета взимам също. Креатин монохидрат и суроватъчен протеин. Понякога взимам и хапчета. Кофеин.

Белият прах може да е аспирин, може да е пудра захар. Пряк път към щастието няма!

Много е забавно, че още преди да го има Свръхчовекът, имах колеги, които си мислеха, че друсам. Тогава още играех футбол, което се случваше 3-4 пъти седмично, ходех на фитнес през ден, ходех на електронни партита, живеех си живота без да мисля какво мога да дам обратно. Още тогава знаех, че нямам нужда да правя живота си хубав по изкуствен начин. Не пуша. Пия за удоволствие, а не, за да забравя или защото е петък/събота. Редовно проверявам дали не съм отлетял в някакъв измислен свят. Не съм! Тук съм и виждам и хубавото, и лошото. Просто предпочитам да се концентрирам върху хубавото, положителното и го наричам “свръхчовешко”. Давам го за пример!

Както написах наскоро – моите наркотици са компютърните игри. Но когато проблемът е осъзнат, решението е на една ръка разстояние! ^_^

За финал

Всеки може да намери СВОЯ НАЧИН, ако потърси първо нещата, които иска да прави и които го правят щастлив. Всичко започва с допускането, че може да не си прав. Може да пропускаш нещо. Може наистина да е толкова лесно. Може наистина да живееш живота на мечтите си и да няма нужда да търсиш магически хапчета, рецепти на други хора. Може наистина да бъдеш СЕБЕ СИ и да бъдеш приет, уважаван и обичан.

NB! Нищо от горенаписаното не е общовалидно и работещо във всички случаи.

„Контекстът определя верния отговор.“ ~Г.

Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля те, коментирай под статията. Обещавам да отговоря на всички въпроси!

Задай своя въпрос в коментар под статията!

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!

Ден #25 – Check!

Последните 3 статии:

Ден #22 – Не пия! Не пуша! Обаче …
Ден #23 – Уроците на прогреса
Ден #24 – И в неработни дни ли ставаш в 5?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *