Буца в гърлото или първият ми допир до Достоевски

Публикуван на 01.10.2019

Докато бях на почивка в Гърция, започнах една от книгите, за които споменах в статията: “Какво искам да прочета през 2019г.?” Една от тях е “Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски.

До момента съм на 30%, но съм длъжен да споделя първите си впечатления.

  1. Сюжетът – Още в самото начало се разбира какво ще се случи. Главният герой е смазан от обстоятелствата. Това ми позволи доста да се припозная в него. Бил съм на подобно “място”. Разбира се, чисто емоционално.
  2. Детайлите – По принцип свръх-детайлните книги и разкази много ми тежат. Сякаш авторът не оставя възможност на читателя да използва собственото си въображение, допълвайки картината и действието. Не е такъв случаят в “Престъпление и наказание”. Може би, като стигна до края ще съм разбрал защо.
  3. Емоционалната тежест – Нито “Човек в търсене на смисъл” на Виктор Франкъл, нито “Един ден на Иван Денисович” на Солженицин, ми подействаха толкова “стягащо”. Направо ми заседна буца в гърлото, съпреживявайки безнадеждността на Разколников.

Сега, докато пиша това из мозъка ми препускат мисли, свързани с нежеланието ми да чета и гледам тежки, негативни, силно отрицателни книги, филми и истории. Ако ми липсват, винаги мога да си отворя коментарите под някоя статия за успял човек или провокативен пост във Фейсбук, където простотията чупи тъпомера или както се казва, удря дъното и продължава да копае в него.

Интересно ми е да направя съпоставка на “Престъпление и наказание” и “Архипелагът Гулаг”, но второто произведение още не съм го чел, а първото – не съм го довършил. Чувствам се провокиран от собственото си желание да избягвам тежки книги, за което току-що писах. “Абе, не може да е толкова зле.” – мисля си аз. Обаче със сигурност осъзнавам, че тези книги ме напрягат. И Чернобил (сериалът) ме напрягаше. Страданието ме напряга. Дори чуждото. Знам, че думата “справедливост” е куха и лишена от тежест. Ако имаше “справедливост”, децата нямаше да умират преди родителите си. Ако имаше “справедливост”, убиецът щеше да умира в мига, в който посяга на чуждия живот и то от собствената си ръка. Ако имаше “справедливост”, ама няма. Животът е игра без правила. Игра, в която единственото, което се изисква от нас е да даваме най-доброто, на което сме способни. И ти, и аз. В този ред на мисли Разколников, в момента, до който съм достигнал лежи и чака. Чакам и аз, за да разбера какво е наказанието, след като разбрах какво е престъплението.

Отплеснах се. Отивам да чета.

“Животът е разбираем само ретроспективно.”
~ Фьодор Достоевски


Подкрепи Свръхчовекът и стани част от нашето Свръхчовешко общество ☞

Последно от блога

19.09.2024

Вдъхновяващото пътешествие на менторите в Teenovator: Как да оформиш бъдещето на младите предприемачи

Бонус епизод: Какво е да си ментор в Teenovator? Съдържание: Какво е Teenovator? Програма Бонус подкаст епизод за Teenovator 2024 Теми и въпроси, обсъдени в епизода Ползи за учениците Ползи...

26.11.2023

Дълголетие

“Биологията е част от всичко, което се случва около нас, което се случва с нас, с нашите деца, с нашите бъдещи поколения.” Запиши се за LongevIT бюлетина, за да те...

26.11.2023

Имунно здраве

https://youtu.be/oYhnjrAQWh0?si=MPsLcdWWCpKv64Mu “Смисълът на превенцията и профилактиката е по по-естествен и натурален начин да помагаме на хората да са напълно здрави.” Запиши се за LongevIT бюлетина, за да те информираме за...

Избор на дарение

[add_donation_fields]

Натискайки бутона “Направи дарение”, Вие се съгласявате с обработката на лични данни в съответствие с нашата Политика за поверителност.

Предимствата да си част от
общността на Свръхчовекът