Разходка до миналото

Тази сутрин моята майка ми сподели, че нейният чичо е починал вчера. Този човек винаги се е държал внимателно с мен. Никога не ме е нагрубил или обидил. Не си спомням някога да съм го виждал в лошо настроение. Докато медитирах се върнах към спомените, които имам с него. Когато ме возеше в тяхната Лада или пък, когато заедно с лелята на мама дойдоха на погребението на моя любим дядо – Георги и после ме прибраха с тях в София. Интересно беше да “разровя” в миналото за 30 минути. Намерих само хубави неща, свързани с него. Благодаря ти, чичо Петър! ????

Още осъзнавания

Бих казал, че медитацията е мислене за мисленето или просто немислене. Ценно прозрение е, че когато си отделя този половин час, аз изключвам всичко останало. Няма социални мрежи, телефони, известия, имейли. Има просто мислене/немислене. Има дишане. Усещане на стола или пода/възглавницата. Има търпение. Харесва ми!

Бонус!

В последно време си мисля за това, което ще остане след мен. Ето, че съдбата изпраща подобно послание и днес – “Как ще те запомнят хората?” Иска ми се така, както аз съм запомнил чичо Петър, така и хората, до които се докосна и с които изградя отношения, да ме съхранят в мислите си, в спомените си с хубавите неща, които съм направил – за тях и по принцип. Ще работя неуморно за това да оставя следа. ????

Цитат на деня

Death ends a life, not a relationship.~ Mitch Albom

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!