Предпоследен? Как така? Минаха 6 месеца откакто обещах, че ще пиша всеки ден. И това се случи. Всеки ден, с изключение на два.
Какви са уроците?
- Няма невъзможни неща. “Нямам време” не съществува. Щом аз мога да отделя 20-30 минути, за да напиша една страница, вероятно и другите хора могат, включително и ти;
- Можеш да използваш четящия като Accountability Partner или “Другарче, което те държи отговорно”. Работи за всичко;
- Можех ли да пропусна 0 (нула)? Можех, но опитът ми показва, че няма перфектни неща. Не съм си и мислил, че ще имам 180/180 статии. На 25 декември 2018г, вторник, нямаше епизод на Свръхчовекът. Сигурен съм, че не е липсвал на никого. Все пак Коледа е време за нашите близки, а не за подкасти. 😉
- Мога да пиша по-добре отколкото преди 6 месеца. Очаквано, нали?
- Уморен съм. Това е очакван ефект от дългосрочно “напъване” да пиша.
Свръхчовекът ВИНАГИ се е случвал лесно, с абсолютна лекота, защо? Защото нищо не се случва на всяка цена – нито гостуванията, нито въпросите, нито нещо друго. Вярвам, че това е барометър за нещата, които искам да правя – да се случват с лекота.
А сега имам нужда от почивка. Имам нужда да изясня за какво искам да пиша. Вече без отговорността да пиша всеки ден. Ще видим до къде ще стигне новият експеримент.
До утре!
