Има моменти, в които не ми се пише. Това са миговете на екстремно раздразнение от повърхностното мислене на единици в обществото. Предупреждавам, че днешната статия ще е малко по-тъмна от обичайното бледо розово…
Всеки прави грешки. Аз не правя изключение. И моите емоции понякога водят “кораба” встрани от курса на спокойствието и щастието. Основните ми два източника на стрес са:
- Сам съм си рекърдс – Правя някаква безмерна тъпотия. От типа – една седмица да си повтарям, че трябва да си сложа протектор на екрана на телефона. Да, именно. В Гърция го изпуснах и дисплеят се счупи. “Никой не може да ти направи това, което сам можеш да си направиш.” Изключително верен цитат в моя случай на отлагане и несериозност към материална вещ, която нито ми е подарък, нито струва 5-10-20 лева. Мразя да си чупя нещата. Като дете имах привилегията да притежавам малък брой играчки и ценни вещи, което ме е научило да ценя и пазя супер отговорно всичко, за което съм си дал парите.
- Хора, които са зле възпитани и/или груби. Да, разбирам, че всеки си има негов си филм. Уважавам това. Не осъждам хората. Обаче, когато някой ми влезе на мен с остра реплика от типа “като дадеш толкова пари, колкото съм дал аз, тогава ще поставяш условия” (без запетайките е едно към едно) започвам да се чудя.. Този човек колко ли е смазан от собствения си черен свят? Вярва ли, че това, че е “дал толкова пари” го е направило по-качествен човек? Ако утре се наложи да помоли за помощ, парите ще дойдат ли да му помогнат? Живеем в социален свят. Всеки ден общуваме с хора. С много хора. Колкото повече ценим парите и по-малко ценим хората, толкова по-гаден ще е животът. Колкото повече ценим хората и им помагаме, когато имат нужда, толкова повече пари ще имаме.
Като бъдеш задник към хората не печелиш. Никога.
П.П. Дори бях толкова ядосан като пусках статията, че забравих да изтрия template-a. 🙁 Благодаря на Дени, че ми писа!
