Ден Втори от Предизвикателството
Станах в 6:00 и за двайсетина минути успях да се подготвя за практиката. Сложих една възглавница на дивана и седнах върху нея. Погледнах дали коленете ми сочат надолу и след като се почувствах удобно върху възглавницата, сложих слушалките и пуснах: Accepting and Letting Go. Оказа се крайно недостатътно, но все пак ми даде някаква рамка за медитация през втория ден от моето 30-дневно предизвикателство. Какви са разликите спрямо вчерашния стартов ден, които усетих?
- Физическият комфорт направи преживяването много по-приятно. Дължа го на възглавницата и на позата със скръстени крака. (Още съм далеч от лотус!)
- Успях да “изтърпя” повече от вчера и погледнах часовника едва 8 минути преди края на медитацията.
- Включващият се глас (от водената медитация) ми помогна да се ориентирам в практиката – още първото “сканиране” на тялото установи, че гърбът ми е супер натегнат, но цялостно се чувствах отлично.
Естествено, няма да съм аз, ако не измисля някакви подобрения за утрешния Ден 3.
Как да стане още по-приятно?
Честно да си кажа, вероятността дълго време да правя нещо, което не ми е приятно, е нищожна. Ако не търся начини да открия “моята” медитация, никоя медитация няма да стане “моя”. Първото нещо, което ми дойде на ум беше да си “открадна” идеи от YouTube. Попаднах на това видео – How to Meditate: 6 Easy Tips for Beginners. Няколко идеи, които си взех и които ще тествам през следващите няколко практики:
- ще се концентрирам върху дишането си;
- ще се концентрирам върху конкретна идея/предизвикателство, на което търся решение;
- ще направя кратка гимнастика преди медитацията;
- ще си повтарям моето собствено утвърждение.
Свободата е моя върховна ценност. Възможността да взимам решения и да правя така, както аз искам, ме прави щастлив. Излизането от кутийката на “Ето това е медитация и ето така се прави!” е фундаментално за мен. Иначе никога няма да открия моя начин. Когато започвах “Свръхчовекът с Георги Ненов” повечето коментари, които срещах бяха чуждите идеи и ограничения как се прави подкаст. Ето ме, почти 5 години по-късно и спрямо това кога си попаднал на тази статия знаеш доста за моя път до тук. Аз създадох МОЯ подкаст. Моят формат. Без нито едни курс “Как се прави подкаст?”, без нито едно “Ето така трябва.” и с много “Дай да опитам тази идея, този подход, тази стратегия, този въпрос!”
Какви са ми очакванията?
Липсата на очаквания е супер освобождаваща.~ Василена Вълчанова
Цитатът е на моя приятел и преподавател от Content Marketing курса в SoftUni Digital – Васи, която има изключително интересен и полезен блог за дигитален маркетинг, както и мой гост в #ЕПИЗОД139 на “Свръхчовекът с Георги Ненов”. Да, точно така – Нямам очаквания. В момента просто пробвам, тествам. Точно както, когато започвах с подкаста. Това е моят начин!
