Училището е сърцето на една общност!
Кой е Росен Богомилов?
🎙Росен Богомилов е директор на 100 ОУ „Найден Геров“ в София. Той започва кариерата си като учител по история и география в 106 ОУ, където бързо става класен ръководител и се отличава с умението да печели доверие и да превръща „енергичните“ и „предизвикателните” класове в сплотени, мотивирани екипи. След три години преподаване става заместник-директор (и остава в тази роля шест години), а от началото на 2023 г. оглавява 100 ОУ – първо като временно изпълняващ, а след проведен конкурс, който печели – като постоянен директор. В момента е докторант по образователен мениджмънт, а също така е активен участник в програмите на „Заедно в час“, част от борда на организацията и говорител на събития за образование.„Смея да твърдя, че съм начело на едно училище за пример, едно училище, в което всяко едно дете е важно.“ – Росен Богомилов
До какво води правилното управление?
Само за година и половина под ръководството на Росен училището бележи ръст по ключови показатели: повече ученици, по-добро представяне на национални изпити, активност в олимпиади и спортни състезания, модернизирана учебна среда и силно доброволческо участие от страна на родителите. Училището става естественият център на квартала, търсено от семействата заради човешкото отношение, смелите иновации и реалните възможности за развитие на децата.„Едно училище е сърцето на една общност и колкото по-силно то тупти, толкова по-жива е тази общност.“
Детство и ранно влияние: Откъде започва пътят на Росен?
Историята на Росен започва в град Койнаре, в силна общност и сигурна семейна среда. Първата искра идва от началната учителка Мария Ганова – вдъхновител, който поставя високи очаквания и дава криле на своите учници. Така Росен започва да мечтае да стане учител и никога не се поколебава за избора си. Той смята, че ценностите не се „обясняват“, а се наслагват чрез среда, доверие и личен пример.Висшето образование: Велико Търново и менторите
Росен избира Великотърновския университет, за да излезе от зоната на комфорт и да се научи да бъде силен в нова среда. Там среща доц. Виолета Стойчева, която разпознава потенциала му не само като учител, но и като бъдещ директор. През годините в университета натрупва не просто академични знания, а и практики – наблюдение, преподаване под супервизия, оценка на въздействие. Това поставя основата на неговия по-късен системен подход към промяната.Първите учителски стъпки: Доверие, справедливост и прозрачност
Започването на първа работа като учител в 106 ОУ не е лесно – Росен е млад и среща допълнителен контрол, както и скептицизъм от системата. Той отговаря на предизвикателството с усърдна работа, която води до отлични резултати. Бързо намира общ език със своите ученици, включително „щурите“, като вижда в тях потенциала, а не проблемите. Като класен ръководител въвежда открити отношения и прозрачност. Според него младежите искат справедливи възрастни, и когато получат това – разцъфват. „Учителят е моралният компас на класа“ – Росен не просто преподава факти, а възпитава мислене, ценности и умения за живот.„В дванадесетте години опит като учител никога не съм срещал ученик, който не обича да си говори за нещата от живота,” обяснява моят гост.
Методи и авторитет: Как Росен изгражда доверие?
Авторитетът не се налага със заповеди, той се изгражда с последователност, човечност и справедливост. Децата усещат нюансите – как реагираш, дали си честен, дали спазваш обещания. В нашия разговор Росен споделя конкретни техники: ясно поставени очаквания, общи договорки в класа, овластяване на учениците чрез роли и отговорности, истински диалог вместо наказания. Резултатът: огледална дисциплина и вътрешна мотивация.„Няма дете, което е лошо. Има дете, което иска, има дете, което има потребности, има дете, което иска да говори.“ – Росен
„Заедно в час“ и визионерството: От една класната стая до пълна училищна промяна
Втората му учителска година променя траекторията: включването му в „Нов път в преподаването“ (програма на „Заедно в час“) поставя Росен на пътя на системното мислене – визия, цели, оценяване на въздействието, лидерство, работа в екип. Следва надграждане с „Училище за пример“ – програма с фокус върху промяната на училищно ниво, не само на индивидуалния учител. Тази рамка по-късно става механика за управлението му като директор.Изкачване по кариерната стълбица: От учител до директор
След три години преподаване идва предложение да заеме позицията на заместник-директор, което е истинско признание за резултати. В следващите шест години Росен „умножава“ позитивното си влияние чрез работа в екип, делегиране, проекти и процеси. Когато пристига възможността за ръководене по заместване в 100 ОУ, избира не най-престижната, а най-смислената перспектива: да се включи там, където общността и екипът вярват в промяната.Преходът към 100 ОУ: Новото предизвикателство
Росен пристига в непозната сграда, с непознат екип и неясна перспектива. Какви са първите му стъпки: ясна заявка за принципи (безкомпромисно качество и грижа за децата), партньорство вместо авторитарност, принадлежност към обща кауза. Няколко учителя избират да си тръгнат, но останалите стават носители на промяната. След няколко месеца Росен печели конкурса за постоянен директор, а училището тръгва нагоре – числено, качествено и културно.Принципи на управление: Изграждане на екип и споделена отговорност
Успехът идва с включването на всички заинтересовани страни в процеса: учители, родители, ученици, местна общност. Вместо диктовка от „горе“, Росен изгражда мини-екипи, дава автономия, активно събира обратна връзка и прави гъвкави корекции. Родителите започват активно да помагат в ремонти и поддръжка на сайта и да участват в решения от практическо до стратегическо ниво. Така за кратък период от време 100 ОУ става пространство за общностно действие, в което всеки има значение.Ценности и личен пример: Как се формира идентичност?
Ценностите в училище се изграждат чрез среда, ритуали, поведение. Учителят е модел, който децата „копират“. Примери за поемане на отговорност, доброволчество, екипна работа и съпричастност се наслагват ежедневно. Училището не е само академичен инструмент; то е място, където се създават граждани, лидери и хора със сърце.Програмата „Училище за пример“: екипна трансформация
Участието на 100 ОУ (както и на 106 ОУ преди това) в „Училище за пример“ дава системна рамка: визия, приоритети, план, оценка, екипно обучение. Фокусът е върху целия персонал, а не индивидуални звезди. Така се създава устойчив модел – не зависим от един човек, а от култура, процеси и споделени ценности.Его, интегритет и лидерство: училището преди всичко
„Егото няма място в институцията“ – казва Росен. Критерият е един: доброто на децата и училището. Интегритетът е фундамент – гледай какво правя, не какво говоря. Този подход заразява: когато директорът е достъпен, с отворени врати, а решенията се вземат честно и последователно, екипът и родителите тръгват след него.„Ако искаш да виждаш промяна, ако ти самият не си готов да излизаш извън зоната си на комфорт, тогава защо имаш очаквания към останалите, че са готови?
Докторантура, амбиции и визия: развитие като мисия
Като докторант по образователен мениджмънт, Росен търси научни основания за практиките си и работи върху алтернативи на стереотипите. За него развитието не е работа, а живот – мисия, която изисква постоянство, учене и смелост да избираш смисъла пред удобството. Затова избира да остане там, където е най-нужен – в училище, в общността, в България.✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!
🎧 В #ЕПИЗОД468 ще разбереш
- Училището може да бъде сърцето на общността и да променя животи, когато има визия, екип и партньорство с родители.
- Учителят и директорът са лидери по поведение. Интегритетът и справедливостта строят доверие и резултати.
- Иновациите в учебния план трябва да тръгват от интереса на ученика и нуждите на общността, а не от формални „служебни“ дисциплини.
- Реалната промяна идва с лична отговорност – на учители, родители, ученици и местни лидери.
- Устойчивият модел се прави с екипно обучение, гъвкави процеси и оценка на въздействието, не със „супергерой“ начело.
„Всеки трябва да поеме отговорност и тази държава да стане нашата държава. Ако почнем да мислим за нашата държава и за отговорността към нея и към процесите, които се случват, всъщност бихме живяли в едно по-добро общество.“
📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:
- „Започни със защо“ – Саймън Синек
- „7 навика на високоефективните хора“ – Стивън Кови
- „Амундсен-Скот: Дуел на Антарктида“ – Хавиер Качо
