Колкото повече се раздаваш, толкова повече получаваш!
В най-новия епизод на „Свръхчовекът с Георги Ненов“, мой гост е Димитър Шопов – инатлив панагюрец, основател на Food Connection, едно от първите кулинарни училища в София, който единадесет години по-късно предаде успешния си бизнес в добри ръце и замина за Париж, за да се предизвика наново. Разговор за търсената промяна, за ината като свободолюбие и за истинската, качествена храна като част от нашата идентичност.
От възрожденската къща до големия свят
Митко е роден и израснал в Панагюрище, в стара възрожденска къща, строена двайсет години преди Априлското въстание, на улицата срещу дома на Райна Княгиня. Най-голямата стая в къщата е била кухнята и именно там, покрай баба му, се ражда любовта му към храната – не като конкретни спомени, а като аромати и вкусове, останали най-дълбоко запечатани от детството му. На четиринайсет години сам напуска Панагюрище, за да учи в езиковата гимназия в Пловдив с профил испански език – избор, за който и до днес няма логично обяснение, но на който се отдава изцяло, докато не поставя рекорд за областта по ниво на владеене на езика.Разширяване на хоризонта – от международни отношения до Барселона
Митко следва международни отношения в УНСС, работи в реклама и прави бизнес проучвания на водещи лидери в Югоизточна Европа, преди да замине за Барселона. Там за кратко организира събития за ръководители от Fortune 500, но напуска, след като установява, че компанията лъже клиентите му с парите. Именно тогава решава, че е моментът да влезе в света на храната – пуска фалшива автобиография с несъществуващ опит в ресторантьорството и още на следващия ден е поканен на интервю в един от елитните ресторанти на Барселона. Шест месеца брутална работа като сервитьор го научават не само на занаята, но и го принуждават да се смири – да приеме, че от мениджър в успешен бизнес се превръща в „никой“, и точно това го пречупва и променя личностно.Food Connection – от потребителски кредит до общност
През 2015 г., след завръщане в България, Митко основава Food Connection с потребителски кредит от десет хиляди лева – защото банките не отпускат бизнес кредит на начинание без история. Първата година сам пазарува, готви, преподава и почиства до късно през нощта, докато паралелно работи на пълен работен ден като маркетинг мениджър. В най-трудния начален период именно хора и брандове, които му нямат никакво задължение, протягат ръка с продукти и доверие – доказателство, според него, че „повече са протегнатите ръце да ти помогнат, отколкото такива, които искат да те свалят долу“. Единадесет години по-късно, когато усеща, че е достигнал таван в личностното си развитие, решава да предаде бизнеса в добри ръце – решение, което възприема не като загуба, а като естествена крачка напред: „Собственици може да има много, но основателят е един, а чувствата и спомените никой не може да ти вземе.“Свободолюбието, наречено инат
Митко определя себе си като „инатлив панагюрец“ – дума, зад която стои нещо по-дълбоко от твърдоглавие. За него ината е свободолюбие: вътрешното усещане, че личната свобода и правото сам да взимаш решения за себе си са по-важни от комфорта на установената рутина. Именно това свободолюбие стои зад всеки един от резките завои в живота му – от напускането на добре платена корпоративна позиция, през основаването на собствен бизнес, до решението единадесет години по-късно да замине отново в неизвестното. „Промяната е търсена“, казва той. „Според мен е по-добре човек да търси промяната, отколкото да му се стовари.“✊ Натисни бутона “ПОДКРЕПИ НИ” и стани част от нашето сплотено общество!
🎧В #ЕПИЗОД504 си говорим за:
✅ Защо е по-добре сами да инициираме промяната? ✅ Как се постига успех в нещо ново и непознато? ✅ Защо провалите са уроци, а не грешки? ✅ Защо България има нужда от по-високи критерии за храна? ✅ Как ината се превръща в свободолюбие и движеща сила напред?Париж – новото предизвикателство
Следващата спирка в пътя на Митко е Париж, където планира да предлага услуга тип private dining – готвене в домашна среда предимно за американски туристи, наели луксозни жилища в града. Ще залага на средиземноморска кухня, семпла и приготвена от качествени продукти, поднесена с ръчно изработена керамика от българско студио. Решението да замине не с празни ръце, а с предварително изградени контакти и близки хора до себе си, е съзнателен избор – за да може веднага да се фокусира върху изграждането на новия проект, вместо върху оцеляването в непозната среда.Критерии за истинска храна
Митко определя липсата на критерии за качеството на храната в България като своя най-голяма болка по темата. Според него, ако хората повишат очакванията си – и потърсят, и оценят добрия продукт, вместо да се примиряват – това ще принуди целия сектор, от производители до ресторантьори, да работи по-добре. Призивът му е прост: когато нещо ви хареса, кажете го; когато не, не се примирявайте. „Нека да има истински кебапчета, истински картофи, истинска храна за всички.“„Промяната е търсена. Според мен е по-добре човек да търси промяната, отколкото да му се стовари.“ ~Димитър Шопов
📚 Книгите и ресурсите, които споменаваме:
- „Съвременността“ – Пол Джонсън
- „Behave“ – Робърт Саполски
