За последно бях в Етъра преди 7 години. Днес, макар и в края на работния ден, се впечатлих от развитието на Етнографския комплекс. Нямах никакви очаквания, че ще намеря нещо по-развито, по-качествено, по-интересно от предишните пъти … обаче точно това ме посрещна, макар и към края на работния ден – след 17:00.

Почти всяка от къщите има изложба, коя от коя по-интересни – мъжки предмети над шарланджийницата, например. Бръснарски предмети, адвокатска кантора, кръчма, за къде без кръчмата. Отделно са отворили страхотно кафене, в което освен кафе на джезве, бира и безалкохолно, сервират и местно направен ликьор (вишнов и прасковен), който много ни изкефи с Неда. Заредени е и със сладкиши директно от шекерджийницата.

Впечатлен съм, защото има промяна към по-добро. Защото е чисто, подредено, поддържано и това много ми хареса. Ако по някаква случайност не си ходил в Етъра, не го отлагай – събери приятели и отделете един слънчев летен ден. Обещавам, че ще си заслужава!

Да, късничко беше и вече самунът беше свършил, но пък си взехме магнитче и един незабравим цитат на Неда: “Я, българският Колмар!” <3

Ден #80 – Check! Пропуснати статии – Ден #64!

Последните 3 статии:

Ден 77 – Книгата, от която очаквах повече
Ден 78 – Лъжат ли ме?
Ден 79 – Русе – където чудесата се случват!

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!