20 май е много интересна дата. Приемам я като датата на новото начало. Защо?
Преди около 7 години напуснах работа, очаквайки договор от друго място. Това така и не се случи и останах без работа. Спестявания нямах. Пари от родителите си не съм искал. С няколко думи, направих страшна тъпотия. Това се случи в края на 2012г. Няколко месеца след това попаднах на едно погребение в Пловдив и там, мой приятел ми сподели притчата за рибаря. Ето я и нея:
Един човек искал да се самоубие и решил да скочи от мост. Отдолу стар рибар го видял и му извикал: – Ей,момче, я ела за малко. – Не мога. Ще скачам. Не издържам тоя скапан живот! – отговорил самоубиецът. – Абе, ела като ти казвам! – викнал отново старецът. Отишъл човекът с неохота при стареца, и му казал: – Дотегна ми от живота, старче. Ще скачам. А старецът му отговорил: – Я се прибери у вас, седни, успокой се и прочети ей тази бележка. – и му дал едно сгънато листче. Човекът се прибрал и прочел бележката. На нея пишело: “Няма да е все така. И това ще мине!” – Брей – казал си човекът – в това има смисъл! И се заловил здраво за работа. Натрупал богатство, станал успешен бизнесмен с добро семейство и престиж. Един ден се сетил за стария рибар, който му помогнал преди време с бележката. Тръгнал да го търси. Намерил го на същото място и му заговорил: – Ей старче, ти много ми помогна преди време и сега искам да ти се отблагодаря. Ще ти купя една яхта да си ловиш риба, някоя къща да ти построя ако искаш, или каквото кажеш – сега имам много пари. А старецът му казал: – Момче, ти май отдавна не си чел бележката.
Така и стана. Няколко месеца по-късно, когато вече бях започнал да губя вяра в себе си, бях много далече от всякаква физическа форма и ставах все по-притеснен и угрижен, кандидатствах за работа в Lufthansa Technik Sofia по препоръка на мой състудент и близък приятел от университета, който беше започнал година и половина преди мен. Междувременно друг мой приятел ми беше осигурил интервю за работа в друга компания. Усещах, че започвам да се надигам от дъното.
В деня на интервюто (2 април) си спомням, че ме попитаха кога мога да започна. Казах им, че мога да започна веднага след рождения си ден. Обещаха да се свържат с мен до 2 седмици. Другото интервю също протече отлично. Предложиха ми работа веднага, но аз помолих да изчакат, тъй като очаквах офертата на LTSF.
След още една камара приключения стана така, че първият ми работен ден в хангара на летището беше избран да бъде 20 май. 20 май 2013г. Фейсбук много умело ми напомня този паметен ден, без който надали щях да пиша това днес.
И това ще мине!
Ако сте слушали подкаста, знаете, че след LTSF получих предложение от Lufthansa Technik Hamburg, където се намира централата на компанията и през 2017/2018г. живеех в Германия. Напуснах, защото “И това ще мине!” и защото исках да правя нещата, които ме карат да ставам в 5 сутринта с желание, с усмивка и с благодарност!
Да, не е лесно. Да, заслужава си! Да, знам, че и това ще мине, но знам също, че в процеса ще стана една още по-добра версия на себе си, защото съм “въоръжил” себе си с много знания и умения и стотици свърхчовешки приятели!
Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.
