Преди малко, подготвяйки епизода с Иво, авторът на “Кривата на щастието” и “Отвъд играта” нещо ми направи много силно впечатление
Това бяха съветите му за по-добро писане.
Два от тях бяха истински вдъхновяващи.
Първият беше следният:
Включи себе си в историята си. Това е единственият начин да създадеш персонажи от плът и кръв.
Вторият:
Най-голямата привилегия за един автор е възможността, която получава, да открехне „вратата“ за читателя не само към себе си и към света, а и към самия читател.
Винаги съм си мислил, че е напълно ОК да съм си такъв, какъвто съм. Да пиша и говоря така, както искам. Ето, че той ми го валидира напълно – “включи себе си в историята”. Аз винаги включвам себе си в историята. Та аз съм част от нея, защо трябва да избягвам нещата, за които съм си помисли, които съм почувствал и които съм научил? Защо трябва да използвам назидателен тон и превзета мъдрост като мога просто да споделя за моето преживяване.
Втория цитат ме наведе на мисълта, че вървя по правилния път – разказвам истории точно така, както Иво го е описал – така, че хората да могат да се припознаят в тях. Това е и съвет, който бих дал на всеки за всичко, което е свързано със създаване на съдържание – видео, аудио, писмено. Няма значение. Ти си героят и неминуемо ще се появи човек, който ще се припознае именно в твоята история.
Ден #107 – Check! Пропуснати статии – Ден #64 и Ден #89!
Последните 3 статии:
Ден 104 – Просто го направи!
Ден 105 – Какво би правил, ако знаеш, че някой те гледа?
Ден 106 – Автономни, а не паразити
