Има дни, в които изсмуквам от пръстите си нещо, за което да седна да пиша.
Има и дни, като днес
Дни, в които мога да напиша поне 3 статии и то на различни теми – среда, книги, хранене, забавление и разбира се, подкаста.
Обаче се случва нещо, което за секунди насочва мислите ми към конкретна ситуация, към конкретен проблем.
Проблемът изглежда така:
И така:
Нека оставим на страна факта, че ул. Паренсов е в идеалния център на София и въпреки това е осеяна с боклуци, както се вижда на снимката. Това е малкият проблем. Големият проблем е да счупиш дървото, паркирайки. Да унищожаваш това, което превръща улицата след нейния ремонт преди няколко години в една от малкото с равни тротоари и с дървета, които дават сянка и уют.
Ул. Юри Венелин не изглежда така. Нашата уличка е някакси жива, а сградите светли и с отворени фасади, надзъртащи над тротоарите. Сякаш се радват на всички хора, които предпочитат Паренсов, за да стигнат до метрото или до Борисовата градина. Или обратното – до Попа или Седмочисленици.
Неда беше меко казано огорчена
Неда беше потресена от жестокостта, която човек трябва да прояви, за да потроши едно младо дръвче, паркирайки. И няма как да не се съглася с нея – ние, хората, на които ни пука, трябва да се борим против това. Против непукизма. Против липсата на култура и повсеместната простотия. Но не против хората.
Това не е призив за хейтърство и агресия. Това е призив за поемане на отговорност и ЛИЧЕН ПРИМЕР! Когато преди година и половина осъмнах със счупено огледало и изкъртена чистачка, не отговорих на агресията с агресия. Защо? Защото агресията ражда повече агресия. Това е безкраен кръг на страдание, на деструктивност, на негативизъм.
Не знам дали Столична община или някой друг ще посади ново дръвче на нашата любима улица. Не е нужно Спаси София, Гражданите или Civi да са единствените пристанища на проблемите, които ежедневно срещаме в нашия любим град, в нашия ГРАД-ДОМ. Искам да знам, че моята улица, както и всички други улици в София се наблюдават, поддържат и защитават от отговорните за това институции. Както ние, като живущи на тях, имаме отговорността да почистваме от сняг и лед през зимата, за да бъде безопасно преминаването около сградите, в които живеем.
Искам да вярвам, че поне още 1 човек, който живее на ул. Паренсов е забелязал това дръвче. Че поне още един човек си е казал: “Искам да променя това!” Вярвам, че има много хора, които знаят, че зависи само от нас да живеем не в кочина, а в истинска европейска столица. И че теорията на счупените прозорци започва от нас, хвърлящите камъни, чупещите дървета, безцелно драскащите по фасадите на сградите, пикаещите във входовете, маркиращите паркиралите на “нашето” място автомобили с ключ. Аз вярвам, че ти си такъв. Такъв, на когото му пука какъв пример дава. Такъв, който разбира, че промяната започва от малките неща, уж пренебрежимо малките действия и бездействия. Благодаря ти! Сам не мога. Но заедно можем много повече!
Нова информация към 11/08/2019:
Днес, минавайки покрай дръвчето то изглеждаше така.
Ще следя дали ще успее да се възстанови и ще споделям с теб.
Ден #124 – Check! Пропуснати статии – Ден #64 и Ден #89!
Последните 3 статии:
Ден 121 – Кога и как написах 120 статии?
Ден 122 – Защо не успявам да отслабна?
Ден 123 – Кой е подкастът, от който почерпих най-много вдъхновение?
