Достатъчно често съм споделял, че когато с Неда сме на о. Тасос, четем. Четем доста.
Една от книгите, които ме запалиха по горепосочения автор е “Човек на име Уве”. Велико е да започваш книги към които нямаш очаквания. В най-лошия случай си казваш: “Абе, не беше лоша книгата.” В най-добрия случай – плачеш. Плачеш, защото този, който е написал книгата така я е написал, че да посегне през страниците и да те стисне за гърлото.
“Баба праща поздрави и се извинява” е още по-… “по-стискаща” за гърлото.
“Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” я слушах. Тя е кратичка. Отне ми около час. Е, на нея вече ревах с глас. Райска картинка – прекрасен план, чадър, шезлонгче, а до мен Неда. Чете. Пред нас кристалната и спокойна вода на залива на Алики. Следобед слънцето преваля и надзърта под чадъра. А аз съм сложил слушалките … слушам и плача. Ей така, като дете.
След това четох “Брит Мари беше тук”. Коя е Брит Мари ще разбереш в “Баба праща поздрави..” Обаче темата беше футбол. Аз обичам футбол. Книгата беше добра. Не колкото първите 3, за които вече говорих. Но беше добра.
Дойде ред и на “Бьорнстад”, а след него и на продължението “Ние срещу всички”. Няма как един швед да не пише за хокей. Както и няма как да не пише за Сааб. Но Сааб-ът е в една друга книга. Ще те оставя да я откриеш сам.
Хокейните книги също са тъжни. Изпълнени с истински измислени истории. Толкова истински, че почти реални. Толкова измислени, че съвсем като истински.
Последната книга, която прочетох на въпросния интерснопишещ швед е “Нещата, които синът ми трябва да знае за света”, в която той разказва за разговорите, които самият той е водил със сина си. Не беше нещо особено, за това степенувам моите любими заглавия, за да удариш “греда” при първия опит.
- Човек на име Уве
- Баба праща поздрави и се извинява
- Бьорнстад
!NB! Връзката ми с моя дядо беше изключително силна и за това “Всяка сутрин пътят към дома..” е книга, която лично на мен ми въздейства много силно. Не зная дали ще се припознаеш така, както аз, за това не искам да я препоръчвам по-напред от No. 4
Накратко – ако не си чел Бакман, изпуснал си. Наваксвай! Тези книги няма да остареят, защото уроците в тях са вечни, но не отлагай! Заслужава си да започнеш веднага. Приятно четене!
П.П. Сделката на живота ти още не съм я чел. Не знам дали мога да я препоръчам. Скоро ще разбера.
