В една от първите си статии писах за моторите и моята връзка с тях. Последният абзац завършва така:
“Сега, когато наближа пешеходна пътека, винаги намалявам докато не се огледам от двете й страни. Сега, когато заръми, карам колкото да се движа. Сега търся дядото на всеки светофар, кръстовище и пешеходна пътека. Гледам в бъдещето, за да не го срещна никога повече.”
Този следобед, буквално преди броени минути, минавайки покрай пешеходната пътека до метростанцията на Националния стадион станах свидетел на точно обратната случка. За щастие на всички, без сериозно пострадали – моторист и пешеходец.
Контекстът!
Автомобилите тежат 1000кг+. Моторите около 250-300кг с “ездача”. Автомобилите имат 4 контактни петна (частите от гумите, които “свързват” колата с асфалта). Моторите – само 2. Ширината на задната гума е около 120 мм – т.е. 12 сантиметра. И това е цялата (жълта) линия – от край до край.

При движение в града, т.е. с изправен мотор, контактната площ е около 3 сантиметра. Събери си средните три пръста без палеца и кутрето. Горе-долу толкова. 😉

Същината

1. Мотористът идва от НДК към Орлов мост.
2. Асфалтът е мокър. Има локви.
3. Първият мотор и няколко коли минават през пешеходната пътека.
4. Вторият моторист решава, че и той ще мине. Обаче …
5. Обаче вижда, че момичето стъпва на пешеходната пътека.
6. Скача на спирачките – най-вече на предната!
7. Моторът губи сцепление, защото предната гума спира да се движи, обаче 200 кг с 2 контактни петна не спират като друго МПС.
8. Моторът и мотористът падат и се пързалят през пешеходната пътека до малко след нея.
9. Момичето минава през пешеходната пътека и си продължава по пътя.
10. Мотористът избутва моторът настрани, тъй като той очевидно не може да запали.

Всички са живи. Един мотор има нужда от ремонт. Един моторист има нужда от урок. Урокът е: “Гледай в бъдещето, за да не срещнеш тази девойка никога повече!”

Последните 3 статии: