Всичко ли мина по план?
Знам, че винаги, когато реша да правя нещо, може да изникне някакво предизвикателство. Готов съм за това. “Какво толкова може да се случи в събота сутрин, Георги?” Представи си, че в неделя си уговорил да запишеш два епизода за подкаста си. Всичко е потвърдено. И в събота сутрин се събуждаш с една мисъл – “Нещо ми липсва!” Към 09:00 ч. вече знаеш какво ти липсва. Забравил си да вземеш третата камера от Dynaphos! Добре, че работят и в събота, макар и до 14:00 ч. Кофти начало на деня и медитацията остана за малко по-късно.
Дори и най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет~ Китайска пословица
Записвай си, Георги!
Ето такива неща ми се случват събота сутрин. И аз съм човек, и аз забравям. Отдавам го не толкова, че съм забравил да взема камерата, колкото, че съм забравил да си запиша в календара, че трябва да я взема. И все пак решението ми да записвам в Google Calendar всичките си задачи за деня – срещи, обучения, обаждания, взимане на техниката под наем, записите за подкаста и т.н. е едно от най-добрите в живота ми. Просто не се налага да помня. И проблемът днес не е свързан с това, че съм “мързелив” и не помня, а че не съм записал. Ето няколко топ-оферти за моето ежедневие, които календарът ми дава:
- Знае колко време ще ми трябва, за да стигна натам, накъдето съм тръгнал. Както и колко време ще ми трябва, за да се върна до вкъщи.
- Помага ми да планирам по-добре седмицата си и да не се претоварвам със срещи.
- Помага ми да си освободя съзнанието от “помненето” и да го вложа в “създаването” – я на някоя статия, я на нещо друго.
- Помага ми да си броя тренировките и да си давам почивка, когато имам необходимост.
- Помага ми да не забравям уговорките си с Неда, както и да си синхронизирам заетостта с нейната – например, когато искаме да отидем на гости или на вечеря някъде (когато не е пандемия).
- Известява ме само за събитията, за които искам.
- Огромно удобство е да си правиш срещите в Google Calendar, защото автоматично получаваш линк за Google Meet.
- Планирам си дните, в които ще съм в почивка или извън София, за да не става така, че два дни преди да тръгна нанякъде да се сетя и да установя, че вече съм записал 5 задачи за същия ден.
Mесечен бюлетин.
Абонирай се и получи достъп до РЕГИСТЪРА – всички споделени книги и полезни ресурси на едно място. ВСЕКИ МЕСЕЦ ексклузивни блиц-интервюта с гости от подкаста и топ прозрения! ☞
Четвъртата медитация
Вчерашното намерение – да си използвам личното утвърждение за медитация беше отлична идея. Освен вече съществуващото такова, което създадох преди 5 години на едно обучение на майката на Неда – Елена Николова, която ми е гостувала в подкаста – Епизод 094, в съзнанието ми имаше идеи за добавяне и развиване на самото утвърждение. Тези 30 минути ми дойдоха дюшеш. Четирите изречения, които добавих в края ѝ не само допълниха моето послание от мен за мен, но и ме изпълниха с ентусиазъм. Ще споделя новия финал на моето лично утвърждение: “Заедно с тях създавам положителна промяна в Света.” В момента имам чувството, че мога да обърна Земята с двете си ръце. Приятно чувство. Та, какво толкова направих?
- избрах си само музика за днес, защото всяка ненужна дума щеше да ме разсейва ???? Piano Meditation на Крис Колинс ????♂️;
- сложих си шумоизолиращите слушалки (тапички) и избрах по-хладно помещение за практиката;
- отделих 2-3 минути, за да изследвам тялото си;
- създадох си нагласа, че фокусът днес ще е единствено и само да си казвам на ум утвърждението;
- продължих си серията от поредни дни с медитация от 3 на 4.
Мисля, че резултатът може да бъде усетен от думите, които използвам в тази статия. Просто се “заредих от контакта”. Нямам търпение да го повторя утре сутрин, тъй като денят ще бъде доста натоварен.
Кой е най-подходящият цитат, с който мога да опиша Ден 4?
Slow and steady wins the race.~ Уелска пословица
Да, предизвикателството да медитирам е 30-дневно. Обаче това, което ще се случи след Ден 30 няма да бъде крайният резултат. Моята цел е тези 30 дни да бъдат използвани като трупане на опит, за да взема по-качествено решение – остава или не медитацията в живота ми. Именно за това не си заслужава да бързам, защото ако бързам е много по-вероятно да пропусна ценни преживявания, осъзнавания и наблюдения. Именно тях търся в момента с моите ежедневни 30-минутни “потапяния” в безмислие и самонаблюдение. И тук е моментът да ти благодаря, че четеш тази статия. Помагаш ми да съм по-отговорен към себе си. Намасте! ????