Тази сутрин се събудих от алармата си в 5:30
Предвид супер многото работа, която имам във връзка с Едногодишното Предизвикателство и неговия старт идния понеделник, не успявам да си легна в 22:00. Това води до удължаване на съня с 30 или 60 минути, в зависимост от часа на лягане. Та, сега по същество.
Преди да си легна си бях подготвил мото-раницата, кожения екип, ботушите, слънцезащитния крем и лопедиума. Емпирично съм доказал, че това е най-важното лекарство в живота ми. Гарантирано може да убие и най-готините мигове – на ски, на мотор или на … всякъде. ????????????????
Та, ставам, мия зъби, обличам се и излизам. В ушите – слушалки и Atomic Habits (за пореден път).
Мястото за срещата е тематично – OMV на Бъкстон. Часът – 6:00. Стигам, обаче няма никого
Докато чакам другите, мушкам един Flapjack от бензиностанцията и се мразя, че не станах с 15 минути по-рано за едни бъркани яйца с розов домат. Както и да е. Уроци! Момчетата пристигат. Още една Kawasaki Z-ка като моята (Z750), но черна, както и Z1000-ката на Митака в комплект с един Honda Hornet.
Забравих да кажа – Митко, който преди две седмици ме закара до Бургас, за да запиша супер-якия епизод със Силвия от Biotiful и да хапна от изключително вкусните им зеленчуци и бъркани яйца с кейл .. ???????????? .. спечели участие в Еко Motoschool (май не трябваше да си правим срещата в OMV) с Мартин Чой и ме покани да бръмнем с моторите до Серес. Все отлагам да я видя тази писта, обаче нямаше как да откажа на Митака, защото той отдели цял ден, за да отидем до Бургас, да запишем епизод и да се върнем. Дължа му го. Дължа го и на себе си, защото искам да покарам чисто новите си гуми, а ако е рекла съдбата, дори и на писта. (В последствие се оказа, че не е рекла да карам на писта точно днес!)
За нула време стигнахме в Сандански (около 8) без никакво бързане
Закусихме, пихме кафе и продължихме към Гърция. На Лукойла преди границата (Damn, пак не е ЕКО…) заредихме и случайно се запознахме с Петко, който ни стана дружка моментално. Той кара синя Yamaha YZF, с която наказваше по пистата всякакви “модерни” и “бързи” мотори.
Без перипетии по границата или някъде другаде, стигнахме точно в 10:00. Малко след това към нашата групичка се присъединиха и Стоян, както и още един Митак.
След кратък брифинг, имаше групова снимка на мероприятието (само с участниците). Ето я и нея – много бързи мотори и готини хора! <3
Започна едно даване на газ, но още от първото излизане на пистата на Митака разбрах, че е по-добре, че не участвам. Другите участници бяха с много по-добре подготвени мотори, докарани в бусове и на платформи, сликове (специални гуми за писта) и всякакви шукарийки. А ние си бяхме на екскурзия.
Не пропуснах да се запозная с Мартин, който беше супер учтив и веднага се съгласи да се включ в подкаста. Още няма детайли, но очаквайте скоро и такива. ^_^
До към 17:00 имаше здраво даване на газ с кратка почивка
Ако не сте видяли видеата на личния ми профил, имаше няколко Live-а, които пуснах. Шумът и усмивките на пистата са винаги повече отколкото другаде. Това е мястото, на което ти е разрешено да караш максимално бързо – колкото можеш. След като помогнахме на Митака 2 да си натовари мотора, тръгнахме в бойна формация от 6 мотора обратно към София.
Придвижихме се в границите на разумното до София като определено в Кресненското дефиле беше най-интересно. Докато караш мотор по магистралата, ушите ти писват, краката и ръцете ти изтръпват, жега/студено ти е. Друго си е в колата с климатиче. Въпреки това карането на мотор има огромен чар. Просто си свободен. Няма друга дума, която да го описва по-добре. Небето е над теб. Пътят е под краката ти. Няма клетка. Няма защита. Няма щит. Път – мотор – моторист – небе! Pure joy! <3
Прибрах се с огромна усмивка, презареден, надъхан да се запиша възможно най-скоро на уроци по управление на мотор (имам мноооого още да уча), с няколко нови приятелства и истории за поне за 10 статии.
Покрай ходенето в Русе ми попадна един страхотен цитат на Ник Събев (създателят на Еконт):
Харесват ми моторите и преживяването, което дават. Със сигурност те фокусират само в сегашния момент. Това е доста освобождаващо.
~Ник Събев
Не мога да го кажа по-добре. Няма как да мислиш за нещо друго, докато караш мотор. Опасно е!
Ако този лирически монолог ти е допаднал и искаш да споделям мисли за моите мото-преживявания, моля, напиши ми един коментар. Благодаря!
Ден #86 – Check! Пропуснати статии – Ден #64!
Последните 3 статии:
Ден 83 – Моят най-добър учител
Ден 84 – Ти си в центъра!
Ден 85 – Моето мнение е само гледна точка!
