Преди малко Иво Иванов прие моето приятелство във Фейсбук
3 години след като започнах проекта. Гледайки назад, пътят не беше труден. Лятото на 2016г. е толкова близо. Сякаш преди седмица. Истината е, че гледайки към бъдещето от лятото на 2016г. да се срещна с Иво Иванов ми изглеждаше като утопия. Да интервюирам Румяна Нейкова, последният ни Олимпийски шампион, също. Да говоря на събитие като Форум КЛЮЧ пред 300 души … даже не ми беше минавало през ума. Та, какво имам да им кажа аз на тези хора, преди които говорят умните, успешните, знаещите и можещите.
Да, обаче … аз стъпвах. Местих единия си крак пред другия. Толкова е просто. Тръгваш и не спираш. Действието се натрупва. Увереността се изгражда. Уменията се развиват. Появяват се хора, които искат да ти помогнат. И така ден след ден. Всичко това заради една малка крачка. Първата!
Ден #92 – Check! Пропуснати статии – Ден #64 и Ден #89!
Последните 3 статии:
Ден 90 – Втори провал или втори урок?
Ден 91 – Книгата, която слушам (юли)
Ден 92 – Няколко часа за някой специален
