Има едно чувство, което ме обзема, когато седна да работя и имам толкова много за вършене, че не знам от къде да започна. Колкото повече се чудя, толкова повече ме “нападат” мисли за “Абе, защо не си легнеш и не го мислиш утре?” и “Уморен си, лягай си!” Естествено, ако тези двечките победят, работата най-вероятно и утре няма да бъде свършена. Единственият хак в тази ситуация, който съм открил, че работи при мен е да започна първата задача, която ми идва на ум и да я приключа. След това “Хайде, още едничка.” И пак “Хайде, сега още една.” И така докато не свърша всичко.
Просто започвам от някъде и след това “стъпвам” върху успеха на първата, втората и т.н. задачи.
Няма нужда от бързане. Просто тиха и спокойна музичка за фон.
Аз не съм някакъв свръхчовек, който работи денонощно или пък – който никога не отлага работа за след малко, за утре, за понеделник. Обаче се старая да се уча от грешките и провалите си. От несвършената работа и причините за това. Следя за неща/действия преди и докато взимаме решенията за работа, почивка, забавление, тренировки, хранене. Опознавайки себе си, намерих “хак” – просто го направи. Направи първото, малкото и после скочи нагоре, стъпвайки на тази малка победа. Мотивирай се! Усмихни се!
А ти как се надъхваш да свършиш нещо, когато те мързи?
Ден #82 – Check! Пропуснати статии – Ден #64!
Последните 3 статии:
Ден 79 – Русе – където чудесата се случват!
Ден 80 – Етъра е WOW!
Ден 81 – Какво правихме, когато нямаше интернет?
