Тази сутрин публикувам вчерашната статия. Усещането и емоцията да лежиш на лодка и да гледаш звездите. Да гледаш небето, за да зърнеш някоя от Персеидите.

Неда ме заведе и на това страхотно място. Обичам нейната инициативност. Нейния широк поглед на живота. Желанието й да пътуваме и изживяваме, а не само да обикаляме, снимаме и правим сторита за Instagram.

Снощи беше именно такава вечер. Тиха. Споделена с готините хора от Balcanic.

Дори присъствието на луната в почти пълния й блясък не успя да развали момента, а напротив – да допринесе към звездното осветление над язовир Искър.

Снощи всичко беше съвършено – от залеза през лодката, музиката и хората до късното лягане и чувството за удовлетвореност и щастие от един различен ден, един специален ден.