Има дни, в които нещата не се случват така, както си ги представям. Днешният е отличен пример. Има две задачи, които са ми изключително важни и въпреки това ги отлагам – първата от 2 седмици, а втората – от 3-4 дни. Да, бе, точно ти ли?! Точно аз.
В процес на установяване на една много интересна връзка съм – колкото повече срещи имам през деня, толкова по-малко работа върша, толкова по-трудно се концентрирам, толкова повече отлагам, протакам и в последствие – толкова повече се дразня на себе си в края на деня. Точно като днес.
Това ме навежда на темата за фокуса
Колкото и да се старая, все се появява нещо, което да ме разфокусира. Дразня се на себе си вече. Прогрес, плато, прогрес, плато. Поне не регресирам.
Идеята за тест, която имам в главата си е да не правя повече от една среща на ден и да видя дали по някакъв начин това ще се отрази на нещата описани по-горе.
За какво ги написах тези неща? За да разкажа, че и аз съм човек и на мен ми е трудно понякога и аз о@квам собствените си планове и системи. Просто не се обвинявам за това, търся си “катализатор” и стартирам отново с надеждата, че съм научил нещо от случката. Защото, ако не науча нищо, тази случка ще се повтаря завинаги. 🙂
Ден #116 – Check! Пропуснати статии – Ден #64 и Ден #89!
Последните 3 статии:
Ден 113 – Как да не ни правят на рибки???
Ден 114 – Коя мисъл ми помогна да спра да съм гневен и недоволен?
Ден 115 – Пичът не знаеше колко е важно да гледа в бъдещето
