Пушил ли си?

Още в ранна детска възраст открих ненавистта си към цигарите. В 7 клас пробвах да пуша за първи път. Блякс! Ръцете ми, дрехите ми, миришеха ужасно! Помня как изпръсках един дезодорант върху дланите си, за да спра да мириша толкова гадно. В последствие, сигурно съм изпушил не повече от 5 цигари. Общо. Общо за петте години в гимназията и за 15-те години след нея. Просто мразя пушенето, а 5-те цигари бяха „от гъзария“.

В моята приятелска среда нямаше пушачи. Да, някои от момичетата, с които излизах, пушеха, но това беше техният избор, а не моят. Моят беше ясен – цигарите не ми дават нищо. Така или иначе нямах много пари. Предпочитах да ги давам за моята си „дрога“ – компютърните игри. Те поне не скъсяваха живота ми, не съсипваха недотам белите ми зъби допълнително и не вмирисваха любимите ми тениски.

В моето семейство има 2 огромни фигури на пушачи. Това са баща ми и дядо ми. Дядо ми е най-големият герой в живота ми. Човекът, който ме приемаше такъв, какъвто съм и ме обичаше безкрайно до ден днешен е моят първи осъзнат ролеви модел. Моделът на любовта, на приемането, на подкрепата. Това научих от него. А не да пуша. Той беше Примерът на Примерите. И въпреки това не пропуших, за да съм като него. Просто, защото знаех, че А) той не би го искал за мен; Б) не намирах абсолютно нищо привлекателно в тютюневия дим. Дори напротив, намирах пречка за всеки спорт, с който исках да се занимавам. За бягането, за плуването, за футбола.

Още от ранна детска възраст открих любовта си към това да съм здрав. Да тичам бързо. Да скачам високо. Да карам колело с бясна скорост. Да спускам право надолу ски-пистите. Може би именно това ми помогна да:

• Пропусна цигарите;
• Пропусна наркотиците;
• Пропусна безцелното пиене на алкохол;
• Пропусна всички тъпотии, следствие от гореизброените.

В края на 2013г. същата тази любов към здравето ми помогна да вляза във форма и отключи желанието ми да помагам на другите да правят същото.

Днес, от първа ръка разбрах колко важно е, че не пуша. Когато попаднеш в Пирогов и се огледаш, разбираш, че колкото по-рядко се намираш на това място, толкова повече мечтаеш да не се връщаш там по никакъв повод. Както и във всяка друга болница, разбира се. Не, защото лекарите са лоши. Няма такова нещо. Те са герои. Не, защото сградите и техниката са стари и амортизирани. Те са такива за всички (у нас). Защото от нас зависи нещо много важно, което е първопричина да се озоваваме в здравни заведения. Това е именно следната мисъл:

ПРЕВЕНЦИЯ > ЛЕЧЕНИЕ

Когато осъзнаем, че е наша лична отговорност да се грижим ПРЕВАНТИВНО за здравето си, то тогава посещенията ни в болниците ще намалеят значително. Една от тези превантивни грижи е да си дадем сметка как се храним, под какъв стрес живеем, достатъчно ли се движим и защо пушим? Всеки един от тези четири въпроса носи награда. Намери своята!

Къде е шапката?

Здравето е шапката на главата на здравия, която само болният вижда. Носи я отговорно!

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!