Първата книга, която е художествена фантастика и не е self-help и за която много, ама МНОГО искам да пиша е Марсианецът на Анди Уеър.
Кое е най-интересното нещо в нея ли? Две са:
- Написана е от един от програмистите, които са създали Warcraft II. Всеки самоуважаващ се Generation X геймър знае какво е Warcraft и кои са Blizzard.
- Написана е така, че всяко от нещата, които са описани вътре да са теоретично възможни. (Това го разбрах в последствие!)
Тази книга беше прочетена за един ден. Буквално! И съжалих, че свърши. Дълбоко! След нея веднага грабнах да чета Пътеводител на Галактическия Стопаджия.. и тази класика бледнееше – и като история, и като хумор.
Ако си гледал филма, който наистина е написан по книгата, съжалявам! 🙁 Развалили са ти целия кеф от едно произведение на изкуството.
Държа да отбележа, че през целия си живот съм чел само 4 книги (по-дълги от стотина страници) от корица до корица наведнъж: 1) Приключенията на Гъливър – някъде в 10 клас; 2) Хари Потър и философския камък – в първи курс на УНСС; 3) Марсианецът – преди около 2 години и 4) 100-годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна (с уговорката, че другите неща, които правих през 48-те часа, които ми бяха необходими – бяха ядене и спане).
Та, моля те, изобщо не се колебай дали да четеш Марсианецът или не. Като я прочетеш, пиши ми. Ще се радвам да разбера дали ти е харесала.
