“Life is not happening to you, it’s happening for you.” ~Tony Robbins
Един от признаците на безсилие е манталитетът на Жертвата.
Някоя от тези реплики позната ли ти е?
- “Животът е скапан!”,
- “Никой не ме обича!”,
- “Няма свестни мъже/жени!”,
- “Колегите ме мразят!”,
- “Сигурно съм глупав!”,
- “Вече няма качествени работници.”,
- “В България е гадно!”,
- “В Германия е гадно и студено!”,
- “Аз не мога да отслабна! Имам тежък кокал.”, и любимото ми:
- “СЪСИПАХА Я ТАЯ ДЪРЖАВА!”
Един съвет. Знаеш, че не обичам да давам съвети, но тук се налага: ЗАБРАВИ Я ! Забрави изречението, което си повтаряш и което те кара да се чувстваш безсилен.
Да се чувстваш безсилен е УЖАСНО! Това чувство се намира на емоционалното дъно, на което си правят компания двете най-деструктивни чувства: безразличието и безсилието. Именно, когато приемеш, че “все на теб се случва” започваш да потъваш към това дъно. Според мен, това, което се случва не е безпричинно. Има нещо, което трябва да научиш от ситуацията. Има някакъв урок.
“Урок?! Да, бе, да! Това са глупости! Тя ме заряза! Аз я обичах с цялото си сърце! Няма светни жени вече. Всички са използвачки/златотърсачки/(епитет по избор)!”
Дори и да си прав, кога предпочиташ да научиш урока – сега, докато сте във връзка или след 10 години, когато вече сте с две деца и жилищен кредит?
Винаги има урок! Винаги има положителна гледна точка!
Нека се върнем на списъка:
- “Животът е скапан!” – Генерализация. Такъв тип обобщение се ражда от натрупване на разочарования. Истината е, че животът е толкова прекрасен, че утре може да ти се случи нещото, за което мечтаеш най-много. Хей, така! Моят живот е прекрасен, защото А) съм здрав; Б) виждам с очите си; В) имам покрив над главата си; Г) не си лягам гладен вечер; Д) разполагам с изобилие от питейна вода; … Мога да продължавам до безкрая! Кои са хубавите неща в твоя живот? Дали си ги приел за даденост?
- “Никой не ме обича!”, – Това, че си мислиш, че никой не те обича най-вероятно не е вярно. Това, че не можеш да си намериш партньор, не значи, че никой не те обича. Може би значи, че е хубаво да се интересуваш повече от другите, отколкото от себе си. Или пък значи, че е хубаво да допуснеш някой до мислите и чувствата си. Или пък забравяш приятелите, роднините и близките ти, които те обичат и уважават. Това никак не е малко!
- “Няма свестни мъже/жени!”, – Може и да няма, но това е в конкретния момент. Бих потърсил проблема в себе си – кое ги държи далече. Дали е отношението ми към другите, дали нещо друго? За да намериш свестен партньор, трябва ти също да си свестен партньор.
- “Колегите ме мразят!”, – И аз съм си го мислил, обаче не е вярно. Това е предположение. “Картата не е територия!” Има много причини другите да се отнасят недобре с теб. Може да не си го заслужил, но може и да си. За да те обичат колегите ти е хубаво ти да ги обичаш.
- “Сигурно съм глупав!”, – Ако можеш да четеш и пишеш си доста напред в интелектуалното си развитие. Още по-яко е, че ако можеш да четеш и пишеш, можеш да научиш ВСИЧКО! Така, че не се подценявай. Още по-малко, не убивай самочувствието си. Ти можеш да бъдеш най-добрия си приятел и най-големия си критик. Избирай мъдро!
- “Вече няма качествени работници.”, – Дали пък ти просто не изцеждаш хората като лимони? Или не ги управляваш правилно? Или не търсиш на правилните места? Работниците са актив, не са бушони. Може жертвата да не си ти.
- “В България е гадно!”, – Да, така е. И в Етиопия е гадно, защото няма вода. И в Сирия е гадно, защото има война. И в Норвегия е гадно, защото е студено и няколко месеца от годината са изцяло тъмни. И в Бразилия е гадно, защото има огромна престъпност. Където и да отидеш, все ще ти е гадно, ако го вярваш и не виждаш хубавото.
- “Аз не мога да отслабна! Имам тежък кокал.”, – Не можеш или не искаш?
- “СЪСИПАХА Я ТАЯ ДЪРЖАВА!” – Те я съсипаха, но ти можеш ли да направиш нещо по въпроса? Да направиш бизнес, който да дава работа на 1-2 души, да създадеш кауза, която да помага на другите, да напишеш книга, за да разкажеш на Света за нашата родина и нейната история, култура и природа?
Ако не научаваш нищо от живота, той ще продължава да ти се случва по същия начин, а ти ще продължаваш да си утвърждаваш вярването, че “животът е скапан”. Това е лабиринт без изход. Това е загубена кауза. Това е животът на жертвата – спускане по течението – ако не гребеш към брега, никога няма да се измъкнеш! А излезеш ли на сушата ще установиш, че освен, че си станал по-здрав, защото си действал си станал и по-умен и адаптивен, защото си се справил. 😉
Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си! Действай!
Ден #39 – Check!
Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.
Последните 3 статии:
