Няма как да опиша вината и личната отговорност в две странички. Така, че днес искам да направя няколко много важни уточнения:

1. Не съм психолог, психотерапевт, сертифициран специалист по темата и всичко, което пиша, е на базата на моите лични наблюдения и събрани знания. Ако имаш проблем, който припознаваш в думите ми или друго, което се “отключва” в съзнанието ти, моля те, потърси специалист!
2. Вината е чувство, произтичащо от морални принципи.
3. Личната отговорност е състоянието на нашето съзнание, за което исках да пиша вчера.
4. Тъй като вина и отговорност понякога се използват като синонимни, реших да разпиша тази „игра“ на думи и резултатът е именно статията „Вината – слонът в стаята“ от вчера, както и днешното му продължение.

Да научиш урока по трудния начин

За да създам контекст и да направя всичко възможно, за да ме разбереш, ще започна малко по-далеч. Преди 4 години, горе-долу по това време, преминах през ситуация в живота си, която беше много неприятна. Става въпрос за здравословен проблем на мой близък и неизбежността на най-лошото.

Бях опитал да направя всичко възможно, за да му помогна, пътувах до Германия, разговарях с лекаря, който трябваше да извърши операцията, успях да уговоря това да го приемат в клиниката, където цялата процедура щеше да се извърши. Въпреки това, резултатът не беше този, на който аз и моите близки се надявахме. Операцията просто беше неуспешна. Никога няма да забравя този момент. Безкрайното безсилие в едно изречение. „Моето момче, съжалявам, не успяхме!“

В часовете на осъзнаване на какво точно се беше случило стотици пъти си зададох въпроса: „Няма ли как по друг начин да помогна, да направя нещо?“ Търсех ВИНАТА в себе си, че не съм направил достатъчно. Тя идваше от същото място, което ми помага да създавам подкаста – моите ценности и желание да помагам на другите. Само, че посоката беше противоположната. Тогава писах на Лазар и той ми даде едно златно зрънце знание, което до ден днешен използвам и което, безспорно, е една от причините да пиша тези статии, да записвам тези разговори и да живея живота, който искам. Това е именно Serenity prayer:

God, grant me the SERENITY To accept the things, I cannot change

COURAGE to change the things I can

And WISDOM to know the difference.

За мен абсолютно всичко, свързано с вината и поемането на отговорността за нея, започва и свършва в тези 4 реда. Вярвам, че мога „да приема нещата, които не мога да променя“, имам „куража да променя тези, които мога“ и в момента развивам „мъдростта да знам разликата.“

Приемането

Нека започна от първото изречение: „да приема нещата, които не мога да променя“

Едно от тези неща са хората и техните реакции. Не мога да променя начина, по който се чувстваш като четеш статиите или слушаш подкаста. Не мога да променя как приятелите, колегите или роднините ми приемат нещо, което искам или вече съм направил. Това не зависи от мен. От мен завися да им обясня (ако искат да слушат) защо това е важно. Спомням си като се реших да споделя на баща си, че напускам Германия и престижната си и добре платена работа, за да се върна и да развивам Свръхчовекът, както и да помагам на хората в Онлайн Предизвикателството на Live to Lift. Казах му „Ако не го направя сега, мога да съжалявам завинаги.“ И той ме разбра. Той прие моето решение. Той ме подкрепи.

NB! Неприемането на твоето действие или решение от другите може да доведе до болезнена (на емоционално ниво) ситуация. Може дори да доведе до опит за манипулация. Всяко вменяване на вина на друг човек е именно такъв опит. Ето пример: „Защо искаш да напуснеш фирмата? Защото не ти пука, нали?“ или пък „Защо искаш да се разделим? Никога не си ме обичал, така ли?“ Целта на такива „твърдения“ са да задействат онези вътрешни „струни“, за които писах в статията за Влиянието на д-р Чалдини. Избягвам да давам съвети, но тук ще си позволя да те посъветвам да следиш, как ти говорят хората, които искат нещо от теб. Ако някой се опитва да използва емоции, за да те накара да направиш нещо, което не искаш, най-вероятно те манипулират – съзнателно или не.

Куражът

Това вътрешно желание да направиш нещо, което не може да бъде „разклатено“ или спряно. Искам да го направя следователно го правя. Искам да сваля килограми и да имам енергия, следователно от сега, веднага, започвам да търся информацията, която ми е необходима и от утре започвам да ходя във фитнеса/да тичам/да плувам.

Куражът е нечестното предимство, което ви описах и в Ден №06. Прочети тук.

Мъдростта

Нея съвсем не я разбирам. Знам, че идва с времето. Та, мисля да я почакам.

„Wisdom comes with winters.” ~Oscar Wilde

Как да разбера?

Това, което можеш да направиш на момента е да започнеш да си задаваш този въпрос, когато нещо се случва в живота ти, така както го правя аз.

Мога ли да променя това?

Точно тук идва ОСЪЗНАВАНЕТО за личната отговорност. Мога ли АЗ да променя това? Ако не мога, защо се тормозя? Ако мога, започвам да действам сега, веднага!

„Да живееш без вина, свободно, с правото да грешиш и да се поправяш – наистина е Смисълът!“
~Юлика Новкова

Благодаря на Юлика за това, че ми сподели мнението си за вчерашната статия и се надявам, че днешната качествено продължава темата за вината!

Вземи свръхчовешка идея! Адаптирай я към себе си!

Действай!

Ден #16 – Check!

Последните 3 статии:

Ден #13 – Какво научих за 13 дни?
Ден #14 – Гневът – най-лошият съветник в спора
Ден #15 – Вината – слонът в стаята!