С увеличаването на работата се увеличава и стресът. Вчера беше велик ден за Свръхчовекът и за мен. В нашия дом дойде Иво Иванов, за да ми гостува в подкаста. Проведохме един изключително ценен, дълбок и смислен разговор за книгите, подкастите, журналистиката, писането и още много, много неща. В цялата еуфория и покрай всички задачи, които имах и за
Едногодишното предизвикателство и последният ми курсов проект в SoftUni Digital, просто не стигнах до статия. Бях адски уморен и просто си легнах. Знаех, че не съм писал. И въпреки това избрах съня и почивката. Защо? Защото, ако не се погрижа за себе си, кой ще пише статии, когато съм болен? Защото, ако не се погрижа за себе си, кой ще записва епизоди на Свръхчовекът? Защото, ако нямам достатъчно сън, съм парцал и ходя като зомби, а днешният ден беше важен.
Какъв е урокът?
Урокът е, че винаги ще има трудности – и пред мен, и пред теб. Обаче не е нужно да се обвиняваш и да се осъждаш. Резултатът не може да бъде променен и най-важното не е, че той е непоправим, а какво ще направиш днес, когато следващият избор чука на вратата. Аз избирам да напиша статията си днес, защото това, което няма да допусна да стане е да скъсам веригата два пъти (Don’t Break The Chain). Ето това зависи от мен. Това зависи и от теб, ако има нещо, което си искал, но не си направил – без значение дали е по невнимание или просто си забравил. Не го отлагай повече – направи го днес. За нищо на света на пропускай два поредни пъти.
“You get what you tolerate”
~Tony Robbins
Ден #90 – Check! Пропуснати статии – Ден #64 и Ден #89!
Последните 3 статии:
Ден 86 – Мото-дневник
Ден 87 – Моята любима йога-практика!
Ден 88 – Самонаблюдение
