Вчера имах много приятен разговор с моя приятелка и в течение на него осъзнах още нещо за себе си. Осъзнах, че бързам. Осъзнах, че винаги съм бързал. Още от 1 клас – и по физическо, и по математика, и по четене, и по всичко, аз исках да бъда най-бързия. Да предам първи. Да имам не само най-високата оценка, но и за най-кратко време.
Днес, докато пазарувах в магазина пред мен имаше една възрастна дама. Аз знаех за какво точно влизам в този магазин, взех си го, но знаех, че тя е на ред преди мен. Имах точно пари. Даже ги бях приготвил. Обаче я пуснах да мине преди мен. И както се сещаш, жената започна диалога с продавачката: “Искам тези яйца… и бучка сирене…. и парче кашкавал…. и още нещо.. Ама не от този, от другия!”
Когато бързам, тялото ми се изпълва с тревожност
Точно както сега, в този момент, защото знам, че бързам. Бързам да си напиша статията, защото ще пътувам извън София, а ми е важно да я напиша. Така беше и в магазина… поне до момента, в който си дадох сметка за това. Спрях за секунда мислите си и си поех въздух.
“Защо бързаш, Георги?”
Всякаш всичко спря за миг. Усмихнах се. Изпъдих тревожността. Стоях и чаках да дойде моя ред. Да се усмихна на продавачката, да си купя това, за което съм дошъл и да тръгна БАВНО към вкъщи. Без да бързам.
Сега пак пъдя тревожността. Поглеждам към парка. Фокусирам дърветата, телевизионната кула, парк-хотел Москва, хората, които се разхождат и колите, които преминават. Красиво е. Живо.
Когато бързаш, не забелязваш много неща. Изпълваш се със стрес и тревожност. Пъдиш насладата, удоволствието .. а без тях няма благодарност, няма спокойствие и следователно, няма щастие, поне за мен!
Мисля да спра да бързам. Всичко се случва с времето си. Нека се насладим на пътешествието!
Ден #72 – Check! Пропуснати статии – Ден #64!
Ако искаш да ми зададеш въпрос, моля, коментирай под статията.
Последните 3 статии:
Ден 70 – Генерализацията не ти помага!
Ден 71 – На пътя!
Ден 72 – Fight or Flight
