Ако искам да направя нещо, просто го правя. Ако не искам, намирам оправдания.

Планът за Ден 3 беше доста добър. Дори избрах два примерни варианта от Insight Timer, които да използвам. Но нещо ужасно се обърка през нощта.

Събудих се в 3:45 ч. и не можах да заспя веднага, както обичайно се случва при мен. Просто се обръщам на другата страна и заспивам. Този път не се получи. Станах, за да не събудя Неда, пих вода, гледах глупави видеа в YouTube и се върнах в леглото чак в 4:30 ч., умиращ от студ. Реших, че ако не успея да се събудя в 6:00 ч., няма да ходя на тренировка и ще си направя медитацията по-късно от обичайното. Усетих в просъница, че гривната извибрира и съм я Snooze-нал. Обикновено ставам веднага, но явно съм бил доста уморен. В 6:20 ч. звънна трети път. Втори път не си спомням да съм я спирал, защото по принцип тя напомня за себе си на всеки 10 минути. Като видях 6:20 ч. нещо в мен ме накара да скоча от леглото веднага и бегом в банята. В 6:35 ч. вече бях седнал да медитирам. Този път си пуснах следната водена медитация, която бях приготвил от вчера: Solfeggio Sonic Meditation. Ето няколко важни неща, които НЕ се случиха:

1. Не си пропуснах медитацията.
2. Не си пропуснах тренировката.
3. Не закъснях за обучението от 09:30 ч,, за което бях записан.
4. Не се успах.
5. Не пропуснах да си направя 51-вия ден с 10 000+ крачки на ден.
6. Не си намерих оправдание да “счупя” процеса още на Ден 3.

Откъде тази дисциплина?

Нямам никаква идея откъде дойде тази мобилизация, обаче обичайно слушам внимателно тялото си и когато съм много изморен или се усещам настинал, болен или разболяващ се, предпочитам да се наспя и да си остана вкъщи. Още повече сега, по време на пандемията. Не е като да не ми мина мисъл през глават в 4:00 ч. сутринта, че може да се разболявам и за това да съм се събудил. Сега, в края на деня, нямам никакви забележки. Възможно е храната от снощи да е повлияла на съня ми, тъй като се храних точно преди лягане. Както и да е. Вече не е важно. Важното за мен е, че още един ден от моя живот мина, следвайки и затвърждвайки моята идентичност, че съм човек, който се грижи за тялото и здравето си. Ето няколко от нещата, които правя отдавна и са част от моя живот:

• старая се в 22:00 ч. да съм в леглото;
• старая се да тренирам поне 5 пъти седмично – в момента основно бразилско джу джицу;
• старая се винаги да имам пълно шише с вода около себе си;
• избягавам свръх-калорични и преработени храни;

Добре де, нещо за медитацията ще кажеш ли?

Успях да изкарам цялата 30-минутна медитация без да отворя очи и да проверя часовника. Казах си, че това ще е основният фокус за деня – да не бързам. Търпението. Като в Сидхарта на Херман Хесе. Гласът от медитацията беше приятен. Музиката – също. Утре ще пробвам за първи път да медитирам само на музика и ще тествам точките, които определих вчера. Задължително ще тествам тези двете: да направя кратка гимнастика преди медитацията и през тези 30 минути да си повтарям моето собствено утвърждение. Още се усещам леко схванат в гърба. Вярвам, че ще привикна. Това е нетипична позиция за тялото ми. Нормално е. Ще му дам време да се адаптира.

Какъв е планът?

Няма значение колко бавно вървиш, стига да не спираш

~ Конфуций

Това си е моят начин – с постоянство към прогрес и дългосрочни резултати.

Вземи си идея! Адаптирай я! Действай!